Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно отдалече и съвсем бурно отблизо, тъмнееше. Гледаше мрачно с присвитите си черни си очи към небето и току хвърляше по някоя тежка пенеста храчка върху плажа. Сигурно не му беше леко: хем вятърът го мъчеше, хем едрото тяло на шишкавите облаци се беше отпуснало върху него и отнемаше кислорода; въздухът бе малко, а тътените на подводните течения в дълбините, невидими и зли, го гонеха и блъскаха още повече – хаотично и без причина.
Намериха отворена кръчмичка на първа линия. Тя беше на долния етаж, до фоайето на хотел, който изглеждаше отдавна изоставен. Вътре беше топличко и почти празно – а Нова година беше след ден. На една маса бяха насядали хора, които очевидно добре се познаваха. Говореха ш ...