От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. И помни, че те обичам.
Тази вечер поиска да пише и си спомни за тяхната среща. Преди няколко седмици двамата отново се срещнаха за кратко. Случилото се му напомни за прощалните ù думи и в главата му се бе появило желание да разбере защо го прави. С какво се отличава от другите, че постъпва по този начин с него. Нима онази свята старица наистина всичко му бе познала? И кога отново ще се изправят един срещу друг? Не му оставаха много възможности. Ако старата жена бе права за всичко, щяха да се видят още веднъж и при втората им среща Тя щеше завинаги да го отведе със себе си.
Един ден излезе от работа изморен, но с предчувствие за приятни изживявания. Вечерта бе поканен на гости от близначката ...