17.01.2012 г., 23:14 ч.

Тъгата на една безчувствена 

  Проза » Други
1368 1 3
1 мин за четене

Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версиите си в тялото ми, всяка от които по-сложна, по-непоносима, по-режещо студена. А самотата - тя беше основният ми спътник през годините, най-вярната ми приятелка, която не ме предаде нито веднъж. В това отношение съм ''късметлийка'' - толкова съвършено приятелство. Аз не я понасях, хулех я, мразех я, а тя идваше като кученце и се сгушваше в мен. Няма как да не спомена и любовта, ако въобще бих могла да го нарека '' любов ''. По-скоро двустранни връзки с едностранно влюбване - съответно от моя страна, разбира се. Вечно търсещата и раздаваща обич АЗ. И как се предполага да нарека лъжите им с думата ЛЮБОВ? Истината е, че всяка една лъжа ти нанася поредния силен плесник, който ти крещи: ''Осъзнай се''. Не е обич, когато причиняват сълзите ти. Не е обич, щом не виждат болката в гърдите ти. Не е обич, щом разкъсват сърцето ти.
Сега съм тук. Стоя пред останките на моя живот. Пред тази купчина от начупени мечти и недостижими цели. Една студено изглеждаща жена на външен вид, а вътре е безскрупулен ад. И да, смея да се нарека силна, защото извървях пътя си самичка, без ничия помощ, без да цивря пред хората. Една силна жена, криеща в себе си далеч по-слабо момиче. Не толкова доверчива и бързо привързваща се. Знаете ли кой е най-важният  урок, който научих: Това, че в този момент, в този миг аз мога да бъда щастлива. Че щастието ми не зависи от никого друг, а единствено от мен. Защото сърцето продължава да бие и разбито. Душата продължава да живее, макар и разпиляна навред. И аз продължавам напред, дори когато нямам силата да направя поредната крачка. Защото искам да съм щастлива, макар да нося в себе си тъгата на една безчувствена!

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това сякаш съм аз.. С тази разлика, че аз така и не успях да съм щастлива, защото сърцето ми спря да бие. Иначе казано мъртва съм. Но се радвам за теб, че си успяла да оживееш отново.. Макар че думата "радвам се" при мен не може да се използва за емоция, но е една работна дума за доброто ми отношение към теб и това, че си оживяла. Бъди щастлива.
  • Намерих се в това което си написала!Благодаря ти!
  • *Сега съм тук. Стоя пред останките на моя живот. Пред тази купчина от начупени мечти и недостижими цели.*
    Лили, много добре си описала разрухата на... *Една силна жена, криеща в себе си далеч по-слабо момиче...!!!Поздрав!
Предложения
: ??:??