Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ще посреща, та сервиз?
- Ама, Мите, то за спомен се дава… - опита се Мира да обясни, но срещнала погледа му, подсмъркна и затихна.
- Една нощница? – предложи средният брат. – Има едни страхотни бархетни, с къс ръкав, като на Ленчето…
- И ти не мислиш с главата си! – сряза го жена му Елена, счетоводителката. Очилата върху слабото ù, продълговато лице, придаващи ù нахакан и делови вид, проблеснаха строго. – Нощници на всеки празник ù даряваме. Трябва да е нещо запомнящо се, кой знае колко ù остава още на жената. - Срещнала неодобрително-изплашените погледи на останалите, знаейки, че мислят като нея, добави това, дето те не смееха:
- Ами така де, на години е все пак! Има ли смисъл да се охарчва ...