ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е било безразлично за къде пътувам - все пак отивах в страна, в която никога преди това не съм бил. Независимо, че вече се бях запознал с подробна и то актуализирана информация за Иран, тя все пак не можеше да замести непосредствените впечатления – едно е да прочетеш или чуеш, а друго сам да видиш. С други думи, чаках с интерес първия си контакт с тази древна държава, която преди по-малко от година отпразнува по най-тържествен и пищен, по-точно невиждано разточителен начин, своята 2500 годишна история.
За щастие, полетът Атина – Техеран беше директен, така че ги нямаше досадните междинни кацания, респективно прекачвания, които определено не долюбвах. То и какво ли пък да ти хареса? Висиш безцел ...