Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и боклуци, консерви, найлонови пликчета и остатъци от огньове, които наркомани, скитници и студенти от близкото висше училище си палеха понякога, дори и денем. Чуваше за това от другите в трамвая, той самият никога не ги беше виждал да танцуват полуголи и пияни, после да се целуват или да се бият, изобщо цялата тази веселба в горичката му изглеждаше преувеличена за истина или завистлива за лъжа, но все пак признаваше пред себе си, че никога не беше минавал оттук по мръкнало или рано сутрин, когато купоните се вихрели най-шумно. Така че лъжата можеше да мине за истина и обратно, както често се случва в гората.
Тази заран всичко му се стори още по-спокойно и делнично отвсякога. Слънцето си проб ...