Глава 4
- Тери, какво, по дяволите, правиш?!?!?
Той стоеше като препарирана статуя с едва забележима усмивка. В ръката си държеше стъклена кана с вода, която изливаше на тънка и съвсем спокойна струйка върху пуснатия тостер за хляб. От машинката се издигаше нисък пламък, а от контакта, в който беше пусната, хвърчаха искри като от новогодишна заря. С един голям скок се нахвърлих върху Тери и го избутах встрани. Каната падна на металния под и с гръм и трясък се пръсна на хиляди малки парченца. Грабнах малкия пожарогасител, окачен на стената, точно до печката, и веднага загасих образувалия се пожар. Побързах и да изключа тостера от контакта, за да не изгори цялата инсталация.
- Би ли ми обяснил какво се случи току що? – попитах със зяпнала уста и пълно с адреналин, застанало в бойна поза тяло. Още държах пожарогасителя в ръце и бях готова на нокаутирам злия учен, ако обяснението му не ми харесаше.
- О, извинявам се. Понякога ми се случват разни епизоди, които не помня след това. Аз ли нап ...