3 мин за четене
Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. Където и да ходеше, каквото и да правеше, винаги се връщаше при нея. Тя му създаваше уют и топлина, и онова чувство за подреденост и спокойствие, от което той никога нямаше да се откаже.Така е казано: “заедно в добро и зло”, докогато е писано… И не виждаше защо да променя нещо…
Сутрешното слънце, нахално се прокрадваше през щорите на модерно обзаведената спалня. “Поредният напрегнат ден!” – помисли си с досада. “Не трябваше да стоя толкова до късно и то, за да си пиша в чата с онези двете. Но пък е разтоварващо, след труден ден да тестваш очарованието си, общувайки със скучаещи по вечерно време домакини, които са способни на словесни чудеса, за да задържат вниманието към себе си. Истински се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация