Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. Където и да ходеше, каквото и да правеше, винаги се връщаше при нея. Тя му създаваше уют и топлина, и онова чувство за подреденост и спокойствие, от което той никога нямаше да се откаже.Така е казано: “заедно в добро и зло”, докогато е писано… И не виждаше защо да променя нещо…
Сутрешното слънце, нахално се прокрадваше през щорите на модерно обзаведената спалня. “Поредният напрегнат ден!” – помисли си с досада. “Не трябваше да стоя толкова до късно и то, за да си пиша в чата с онези двете. Но пък е разтоварващо, след труден ден да тестваш очарованието си, общувайки със скучаещи по вечерно време домакини, които са способни на словесни чудеса, за да задържат вниманието към себе си. Истински се ...