7 мин за четене
ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше се. Гълъб гукаше. Беше пролет.
- Поне се завий с това – подаде й една дрипа. – Ще настинеш.
Тя блъсна ръката му:
- Ти не го усещаш, сине. Но то иде. Вече е тук.
- Кое е то, майко? Само за това говориш. Омръзна ми да стоя до тебе и да ти казвам, че никой няма да дойде. Нито татко, нито никой друг.
- Не говоря за бащата ти. Той е мъртъв.
- Да, кой тогава?
- Ако баща ти беше жив, то никога нямаше да дойде. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация