10 мин за четене
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо красиво.
Излизах от късия път от топлоелектрическата централа към главното шосе.
Точно на малкия разклон стоеше човек с ясния знак, че иска да го взема. На стоп. По този път досега не бях виждал някой да пътува на стоп. Това си беше път за един голям промишлен обект и там никой не отива случайно. Повечето работещи ползват превоза на централата, а другите като мен - собствен транспорт. От дългия ми опит като шофьор бях извлякъл правила, които спазвах безусловно. Преди качвах всеки, който ми помаха. Но това се оказа доста неразумно. Не понасям празните разговори, а се налагаше да ги водя, ако пътникът се окаже доста несхватлив кога да спре. И това беше по-малката беда. Имало е пияни, с които се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация