Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя девойка, изгубила любимия си в далечно плаване. Скалистите брегове, озарени от слънцето, са като златни слитъци, за които хората дават честта и живота си. Нежният пясък все още е прохладен, готов за среща с лазурната морска вода, която ще изтрие от него всички знаци, нарисувани от някоя влюбена двойка по брега. Те ще бъдат изтрити завинаги, но ще останат отпечатани в сърцата им – за месеци, години, векове... а може би ще изчезнат безследно до края на този толкова прекрасен ден.
По гладката повърхност на морето сякаш се плъзва невидима лека ръка и безметежното й спокойствие се нарушава. Младият Вятър се събужда и всички морски обитатели веднага разбират за появата му – особено радостна тази ...