Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бяха локви.
Реките станаха рекища, а малките вади заприличаха на реки.
На полицая му беше толкова тягостно и без това, а сега в тоя дъжд съвсем.
На мокро куче съм заприличал, мислеше си той докато обикаляше автогарата. На мокро и нещастно куче.
Хем не вали много, хем целият си мокър.
На истинските кучета обаче тоя дъжд не им пречеше. Бяха му свикнали и спокойно си обикаляха района чакайки някой да им подхвърли нещо за ядене.
Полицаят ги проследи с поглед, знаеше ги по име, после прецапа локвата пред вратата и влезе в чакалнята.
Тоя още беше на пейките. Седеше, водата се беше стекла в локвата под него, обувките му джвакаха в нея, и все така гледаше благо. Не беше пиян. Ако се задържеше повече о ...