Топлата и мека есен на 1876г. нежно обгръщаше в своя пъстроцветен воал малкото селце, живописно разположено сред равнината. Ала цялата тази красота сега бе помрачена, животът сякаш бе престанал да пулсира на това място. А само преди броени месеци старо и младо с трепет и надежда се включваше в подготовката на най-великото дело - Въстанието срещу многовековния турски поробител. Нямаше ни една къща неплячкосана от турска ръка, нямаше човек, независимо от белите му коси, с когото да не се погавриха, при това напълно безнаказано.
И тъй ден след ден народният гняв се трупаше, като мощна лавина, която бе дошло времето да помете всичко пред себе си. Така един ден насред мегдана кметът на селото Дядо Добри, придружен от снажен мъж с величава осанка и поглед по-твърд от стомана, изнесе паметна реч, влязла в сърцата на всички:
- Братя и сестри! Хора! Вече толкова много години нашият славен народ е тъпкан, грабен, убиван от отоманска сган! Време е вече да сложим край, да счупим ръждивите вериги н ...