Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме натика бързо в кабината. Мазът, камион от една друга епоха, архаичност в съвременния век на вакуумни технологии и електромобили, стоеше спокоен под дъжда. На него хич и не му пукаше, че трябва да правя още курсове, но поне можеше да ме приюти и стопли. Включих радиото и запалих цигара. Вън струите плискаха необуздано по тенекиения покрив, миеха мръсотията на отиващото си лято, полека-лека и яда от душата ми. Мислех си, че не е толкова лошо, дето вали, само да не бе тая гума, но здраве да е...
Някой дръпна силно вратата, не успя да отвори и почука. Ядосан си помислих, че само катаджия ми липсва сега, не съм си избирал аз мястото, дето да я спукам шибаната гума, пресегнах се, завъртях бравата. По ...