Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да намери половин баничка и филия мухлясал хляб в контейнера зад баничарницата. Пак е нещо. Оставаше му надеждата в оставащия половин час, някой да се смили над него и да му подхвърли малко стотинки за топъл хляб.
- Господине, за един хляб да ми дадете?- обърна се към излизащия от магазина мъж. Не получи дори поглед.
Ето я и нея, дамата с топлото кожено палто. Както всяка вечер по това време, тя паркира луксозната си кола на паркинга, до електрическия стълб. Изгаси цигарата си, пресегна се и взе дамската чанта и палтото от задната седалка. Излезе, облече се, заключи колата и се отправи към входа. Рашо я погледна с очи, изпълнени с надежда:
- Един хляб, госпожо, дайте ми за един хляба, моля.
- Па ...