12.10.2008 г., 22:16 ч.
За хора с минало...
1 мин за четене
Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толкова време. Тръгна към вратата, посегна към бравата. Страхливо и бавно я натисна. Отвори я. Тръгна. На прага се спря. Обърна се, вече не виждаше. Погледът и беше замъглен. Сълзите се удряха една в друга. Бързо излезна и затвори вратата. Слизаше бързо по стълбите, но на нея и се стори, че е цяла вечност. Долу я чакаше такси. Сложи куфара със спомените в багажника. Качи се... Спря се за момент... Затвори вратата. Таксито тръгна. Тя се извъртя, гледаше втренчено. Не изпусна от поглед дома си, докато не изчезна. Но сякаш и тогава го виждаше... Гумите заскърцаха, светофари присветкаха, хора се разминаваха. Но тя не виждаше... Болеше я. Искаше да скочи от колата и на един дъх да се върне. Изведнъж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Софийската Софиянка Всички права запазени
Предложения
-
-
Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в...
-
Иванчо: Тате, как се наричат активните служители на радиото? Бащата: Радиоактивни!...
-
Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необича...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
