Можех да й кажа "не", да я разкарам, нещо подобно. Не го направих.
Сега трябваше да я търпя. Имам и сили, и нерви. Ще търпя. Заслужил съм си го, след като не се научих да отказвам.. Седя и си пия, тя ме гледа кротко с невинно-сините си очички, а съзирам буреносни облаци в тях. Не желая панаири, тук всички ме познават, затова си трая. Нека си каже мъката момичето. Защото можеше да е далеч по-лошо, ако беше се домъкнала във фирмата, примерно. И там да ръснеше пред всички:
- Бременна съм, копеле, няма да раждам!
И си представям как колегите щяха да зарежат планове и чертежи, пускови срокове и обекти, за да обсъждат неморалната ми проява. Най-сетне и ти да се издъниш!
Благодаря, но не! По-добре тук, в кръчмата. Достатъчно шумно е, а и какво, ако се развика, няма кой да се впечатли особено. Най-много някой да се избудалка:
- Айде, тате, черпи!
Все едно, само да свърши. Днес. Тук!
- Ъхъм, ясно - показах й че съм разбрал. - Но детето не е мое! Категорично!
- Ъхъм, ама ядец! - сопна се в лицет ...