Плувам. В небето. Летя на крилат метален ковчег. Прилича на Ноевия. Тук сме само избраните от човешката раса...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Никога преди това не бях виждал на живо толкова смърт и бедност на едно място. Извадих късмет. Чуждата болка ми отвори по-широко очите.
Прибирам се, защото времето ми за престой изтече. Исках да остана още. Грозотата има неподражаем чар. Красивите ù черти сияят много ярко.
Пораствам. Предпочитам хубавото в грозотата и страня от недостатъците на красивото.
Отивам си у дома. Не знам къде е това. Все още. Може би е там, където искаш някой да те чака. Или пък да се скриеш от очакванията към теб...
Харесва ми да съм скитник. Мисълта ми така е по-продуктивна. Мога да бъда и домошар. Но уюта на тялото не гарантира сигурно убежище за ума.
Облегнал съм се удобно в седалката. Около мен е тихо. Няма да за ...