Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други коли, само тяхната, пътя, луната, дърветата и светещото кълбо над тях...
– Зори, говори нещо! Клепачите ми започнахада се затварят от умора.
– Ами спри! Нали не бързаме!
– Не, не по- добре ми говори, гласът ти ме държи буден и ме разсейва от еднообразието по шьосето...Ама ти с кого си чатиш толкова време по G S M- а? От както излязохме от Италия, все пишеш. На кого?
– Чатим си! С един пич! - Зорница нарочно му отговори така, за да провокира поне малко ревността му, пък и му беше обидена, че винаги я подценяваше.
Явор чу отговорът ѝ , но само я погледна изпитателно, с вдигнати високо вежди.
– Ооо...и кой е той?
– Не го познаваш, все още... Исус се казва и настоява да спреш!
– Ади бе! Техника, т ...