Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, няколко дни преди началото на празниците. Винаги съм обичала средата на този зимен и суров месец. Всъщност, колкото мразя тези празници, толкова и ги обичам. Еуфорията и желанието да настъпят по-бързо е едно от най-хубавите чувства, които съм изпитвала, но ненавиждам носталгията, която плътно ги следва. Сякаш докато настъпят, са твой стимул, да живееш, да се усмихваш, да вършиш работата си добре, а непосредствено след тях се чувстваш празен, ограбен.
В навечерието на бъдни вечер ми се наложи да изляза до магазина, времето беше меко, а около мен всичко бе невинно бяло. Вървях по познатия път, а от другата му страна вървяха двойка влюбени, прегърнати силно. Въздъхнах... Откакто се помня, гледката н ...