Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
Мишо имаше един колега в завода, където работеше, с когото много често се засичаха – той по изпити, а колегата му – в командировка на пристанището, за да анализира новопристигналата суровина.
Точно при едно такова засичане през зимата той запозна Мариана с колегата си - много красиво младо момче, завършило художествено училище, което беше продължило по-нагоре с химия. Но това не му пречеше да рисува....Ей така, за собствено удоволствие. Той много пъти беше й разказвал за ателието в двора на бащината му къща в полите на Средна гора. На Мариана много й беше приятно да общува с него. Разказваше й как рисува репродукции на големите художници – Рембранд, Рубенс, Микеланджело, Леонардо да Винчи... ...