18 мин за четене
(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, то донесе много емоции и спомени.
Но да я подкараме наред. Златан беше някакъв герой от книга за партизани. Нищо не помня от нея и едва ли щях да запомня описвания партизански командир, ако не бяхме чели книгата заедно с вуйчо Страшко. Тогава с братовчедка ми Райна мряхме от желание да се докараме пред Страшко като яки момичета, които нямат страх от нищо.
Така се роди наш Златан.
- Е, като сте толкова ербап, хайде да сформираме отряда – и на риболов.
По онова време вуйчо беше страстен въдичар, ама като се замисля, той беше страстен във всяка работа. Хеле пък ако сформираше и отряд за бързо реагиране, в който неизменно влизахме аз и кака Райна! По неписан закон той беше командирът, шефът и в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация