- Нали съм красива? Кажи ми, че съм красива...
Краси я погледна през дебелите рогови рамки на очилата си и очите му се насълзиха. Усмихна й се и я погали едва доловимо по малката костелива ръка.
- Най-красивата си, Злате!
Златка се усмихна също с беззъбата си уста и се унесе.
Краси избърса очите си и впери празен поглед в смазаното й, почти до неузнаваемост, тяло.
Срещна я преди няколко месеца, на един ъгъл недалеч от сградата, в която работеше. Впечатли го малката протегната костелива ръка и тялото й - сухо и неподвижно. Просеше мълчешком, вторачена в някаква невидима точка в земята. Надигаше глава, само за да благодари, когато някой минувач подхвърлеше някоя стотинка в ръката й.
Като я гледаше човек, имаше чувството, че все едно се беше сраснала с онзи ъгъл.
Дълго време Краси не я забелязваше, унесен в грижите си, макар да слагаше в ръката й монета почти всяка сутрин, на път за работа. Докато един ден не седна зад бюрото си, странно напрегнат и неспокоен. Нещо го мъчеше.
Разбра какво ...