ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло. Той беше се върнал на село да чете на спокойствие за изпити. По цял ден седеше приведен над книгата и само вечер си позволяваше да се поразходи. Като го гледаше какво прави, дядо Стамат се ядосваше и си мислеше: „Че бива ли такова младо здраво и хубаво тяло да вехне над книгите? Де да имах аз младостта и силата му, как бих живял само!"
Като го видя и днес с книга в ръка, изсумтя недоволно. Седна тежко до младежа и го попита:
- Вървят ли науките?
- Вървят - кратко отвърна Ивайло.
- Слушай, то не е моя работа, синко, ама като гледам как минават дните ти - яд ме хваща.
- Защо бе, дядо Стамате?
- Погледни колко е хубав животът. Лято е. Млад си, а и моми има през летните дни в селото. В реката ...