Селцето беше притихнало. Единични лампи светеха по дългата улица в центъра. Колата спря пред църквата и излезе мъж. Отвори багажника, извади няколко кашона от там. Ръцете му трепереха. Бързо подреди фойерверките на полянката. Загледа се в малкото прозорче на нейната къща. Знаеше, че е там и вероятно готви или мие съдове, а може би е седнала на дивана и просто си мисли.
Трябваше да и каже сбогом. Трудно е да кажеш тази единствена дума, но като знаеш, че земният ти път е към края... Реши да ѝ направи малка заря. Всъшност не толкова малка, защото в магазина го попитаха в кой град ще е зарята и общината иска ли фактура.
Щракна запалката и се загледа в звездите. Небето беше вълшебно с милиардите си светлинки. Пламъкът опари пръста му и изтърва запалката. Взе я от земята и запали дългия фитил. Край него мина улично кученце и му помаха с опашка.
- Бягай мъниче! След малко ще гърми... Ще се уплашиш!
Дребосъкът притича на другия тротоар и делово продължи пътя си.
Първата ракета със свистене се ...