Мушиците летяха около главата му в изключително правилна окръжност. Като че ли се опитваха да го впечатлят с нежното си бръмчене или с красивия си танц, но каквото и да беше, той нямаше намерение да ги слуша и с едно кратко движение на ръката си разсея танца. Вървеше умерено бавно… или бързо по павираната улица, подминавайки познати павилиончета. Слънцето лъщеше на коженото му яке, наслаждавайки се на собствената си величественост, карайки момчето да се чувства все едно е в сауна. Но Ру не обърна внимание дори и на това.
Погледът му бе прикован в една сянка на тарамбука. Той чуваше, усещаше хармонията на ритъма, макар и да виждаше все още само сянката на внушителния инструмент. Правейки още няколко крачки по прашната павирана улица, той най-сетне съзря малката групичка. По принцип подминаваше уличните музиканти с празен поглед в очите и с опърпана шапка пред тях. Но тази групичка тук беше различна. Тези хора свиреха за себе си. Егоистично може би, но изключително красиво. Шапката, коят ...