6 655 резултата
АГОНИЯТА
(цикъл есеистични размисли)
Изборът
Изтича януари. Усеща го и това го вбесява. Зъл и студен е. Изцъклил е ледените си очи и презира. Мисли си, че всичко ще вледени, ще погуби и света ще се превърне в зима, в януари, който си отива. Не му приляга. Нито на белите коси, нито на бялата му душа. ...
  705 
Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...
  1206 
Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...
  859 
В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...
  903 
В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...
  1050 
Владето беше обиколил половината земно кълбо. Пътешественик да беше, нямаше да е видял толкова. Професията му помагаше в това.
Кой е Владо ли? - манекен, един от най-красивите младежи, които се бяха раждали на тази земя! Чак пък толкова! - ще възкликне някой.
Въпросът не беше само в тялото, което бе ...
  1095 
Здравей! Да знам, спиш. Сега е времето ти да се откъснеш от реалността и да се потопиш в мечтите си. Не, не се плаши. Аз дойдох за малко. Просто да напомня за себе си. Да ти кажа, че съм тук...
Всичко е наред, не се буди, моля те! Аз просто ще си поседя и ще те погледам. Ще те погаля и ще си отида. ...
  1220 
Още щом влезе в бара, погледът му се прикова върху нея. За пръв път я виждаше тук. Беше толкова различна от всички познати момичета, че нямаше как да не я забележи. Източената й стройна фигура се движеше с лекота из тясното пространство зад бар-плота. Светлите й коси, прибрани в голяма кокалена шнол ...
  1083 
Израстваме с красивите приказки за принцове и принцеси, където принцесата се омъжва за принца, добрият побеждава лошия и всички заживели щастливо до края на дните си. Четем и гледаме филми, в които любовта се среща на всеки метър. Но никой не ни предупреждава, че в животът всъщност е много по-различ ...
  838 
Деца на родители алкохолици, или поне единият е такъв; на агресивни родители, или поне единият е такъв; на родители "големи деца" и много други такива примери. И кой страда най-много? Децата им! Поколението! Тези, които ще променят бъдещето... Тези деца са повредени, макар че някои успяват да прогре ...
  622 
Със изпочупени криле (За момичето, чийто криле бяха отнети)
Хиляда жерава летят към мен. С усмивка гледам полета им, душата ми се смее. Приближават се и чак тогава виждам… Хиляда жерава летят към мен, ала са всичките със изпочупени криле.
Гледаш ме. Усмихваш се. А в очите ти чета зимата на коравото ...
  879 
Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...
  453 
Кръговрат
Събудих се рано от поредния скандал, който вдигнаха съседите. Как не им омръзна всяка сутрин да се карат. Станах и отидох да си направя кафе, слушайки заучените им реплики. Дано този път приключат по-бързо, за да си почина от тях поне днес. Но сякаш прочетоха мислите ми през стената и запо ...
  1020 
Класата е в гордо изправената глава, в начина, по който вървиш напред. В мимиките на лицето ти, в това, което правиш и говориш. В това да умееш да прощаваш, да разбираш, да подкрепяш. И дори да си облечен в най-обикновени одежди, дори да носиш в себе си само дребни стотинки, дори да имаш само един-е ...
  1150 
Човекът е мелодия, която непрекъснато се променя. Всяко настроение разбърква до неузнаваемост местата на нотите и душата зазвучава по начин, твърде различен от предишния. Понякога ритъмът се запазва, друг път става динамично по-бърз, а нерядко прилича на реквием. Но във всеки един от случаите музика ...
  901 
Вълнувах се. Вътре в мен имаше огромна клетка, току-що разбита, от която хвърчаха стотици птици. Но не от тези красивите. Тяхната красота отдавна се бе стопила в този метален затвор. Те бяха огромни черни гарвани, блъскаха се в ребрата ми, разкъсваха мускулите, отскубваха вените ми и пиеха от тях. З ...
  550 
Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си
Вървя по улица (голяма). Околовръстно шосе с четири ленти. От лявата страна на пътя има гора. Отдясно също има растения, но няма гора като че ли. Пътят има завой наляво. Вървя, но не сам. С мен е баба ми. Говорим ...
  836 
Днес си отиде Мадлен Кожухарова ( ). Последните 20 години от живота си тя беше посветила на стиховете - някои от които са публикувани и тук, както и в 4 стихосбирки. На 12 януари тя навърши 93 години.
Нека всички, които я познаваха или харесваха стиховете и си спомним за нея...
Внук Александър
  938 
Дъждът спря изведнъж и аз, кълна се, почти чух как градът отдъхва. Излязох на терасата, мъгла попиваше мокрите улици и натежаваше със солени капки, готова да експлодира от тъга по мъглявата си меланхолична съдба. Първите звукове след бурята - едно кап, кап, кап недалеч от мен, грациозните стъпки на ...
  925 
Единственото, което правя от години, е да старея. Отдала съм се на този процес изцяло, сякаш от него зависи животът ми. А може би наистина е така. Усещам как с всяка секунда, една по една клетките ми се състаряват, изхабяват се и скоро им свършва годността. На тяхно място се появяват други, един вид ...
  880 
Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ...
  658 
Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...
  829 
Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...
  1238 
Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите ...
  733 
Не бягай от Любовта.
Не унищожавай и малкото добро чувство, което си запазил/а към него или към нея.
Не казвай на висок глас: Махай се!
когато душата ти е разкъсана на парчета...
Не бягай от Любовта. ...
  940 
Когато веднъж ме попитаха какъв човек искам до себе си, в съзнанието ми веднага изплуваха думи като мил, нежен, добър, честен, с чувство за хумор, грижовен и много други подобни прекрасни определения. Но после се замислих, за един свой малко дълъг, но все пак любим цитат, който гласеше:
„Съществува ...
  628 
... А той не говореше... тя беше свикнала да ù обръщат внимание и да ù говорят куп ненужни неща, просто за да се опитват несъзнателно да запълнят всички онези празнини, които се отваряха от нейните нужди и неспособността на онези мъже да ги осъзнаят и задоволят.
А той я караше да се чувства прекрасн ...
  792 
Цветница
Пак е Цветница! Пак ухае на пролет!
Празничният звън на камбаните възвестява тържеството на живота и светлината!
Цветята - нежни създания на слънцето и красотата - ни изпълват със свежест и радост!
Колко очарование има в нежните венчелистчета! Каква красота струи от цветовете! ...
  570 
Вярваш ли в любовта от пръв поглед? Да. Колко пъти би могъл да се влюби човек - многократно: в цветята, в природата, в музиката, в допира на слънчевата топлина, в живота... А в човек да се влюбиш истински? Не знам, може би при всеки е различно. Но би ли продължил да обича онзи, когото така силно иск ...
  706 
Кажете, г-н Възрастен господин!
Къде отивате с това Младо Момиче?
Сега не зная... Но съм сигурен, че искам я да отведа някъде... Където е топло и светло. През толкова студ е преминала. През толкова страшни загуби. А е успяла да съхрани чисто и нежно сърцето си. Там може да има и много хора. Може и д ...
  1697  12 
Поредна цигара. Студ - и отвътре, и отвън. Онова нещо е там. Какво е - не знам. Но е там. И се обажда. Дори като че ли има повече сила от преди. Или може би се лъжа - може би аз съм отслабнала. Умореното ми тяло се поддава под тежестта на това нещо. Душата ми и всичко в мен крещи. Но устата ми мълчи ...
  624 
И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на новото
количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше
слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...
  1930 
Вече цяла седмица чакаше негово позвъняване... В главата й се преплитаха безброй въпроси, все хипотетични. Нямаше отговор на никой от тях. В такива мигове й идеше да го "зареже", да прекъсне тази трудна връзка, но той точно в този момент се обаждаше, намираше винаги някакво извинение и всичко започв ...
  1279 
Кожа. С хиляди пътища и пътеки, история с белези. Белези с история. Любовни белези по повърхността, парещи отвътре. И по повърхността - нежност и дисхармония. Различни цветове преливащи от планини в долини. Девствена чистота - пулсираща, променлива. Вина - животоподдържаща, себесъздаваща и раждаща. ...
  556 
Тъмнина, сенки, скелети,
огън, вцепеняваща музика,
вино, главоболие, приятели,
истории, пепел, жар, жега,
птици, още тъмнина, ...
  685 
- Да! Това е!
- Кое?
- Това!
- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. ...
  543 
Някой ми беше казал: ''Ще разбереш какво е любовта, когато обикнеш един човек истински. Едва тогава ще видиш как два свята, две души, две тела и две сърца се преплитат в едно цяло! И попаднеш ли в тази необяснима страстна вихрушка, при всяко излизане винаги ще боли ''. Ето ме! Сега съм в центъра на ...
  1659 
Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си пло ...
  808 
Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...
  940 
С братовчедката ми В. (отдавна покойница - 10 месеца по-голяма), играехме на двора на пясъчник или на улицата до къщата. Край нея протичаше при дъжд вада.
До стената имаше стар дънер от голямо дърво. Имаше големи оголени корени и хралупа. Ние сядахме на корените и в хралупата слагахме кукла. Подрежд ...
  580 
Предложения
: ??:??