Казваше се Пешо. След дните, прекарани заедно, Кити не спираше да мисли за него. Не се поинтересува дори Петър или Петко - важното е, че лудешката и страст вече си имаше име... Не бяха минали няколко дни, а тя изгаряше да го види отново, да я потопи пак в онова, типично негово едновременно брутално ...

Прозорецът в стаята на партийния секретар светеше. "Какво ли прави старият женкар?" - запита се тийнейджърът и се намръщи.
Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка.
- ... ти не знаеш колко те обичам! - прошепна страстно партийният секретар. - Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! - то ...

"Какво правя? Какво? Полудяла ли съм...? Какво търся тук... с това момче...? Господи, какво става с мен?..." Кити, едва отворила очи си задаваше въпрос след въпрос... без отговор... През полуспуснатите щори се процеждаше светлина - утрото беше настъпило, а тя не помнеше колко време вече са заедно... ...

Малко курортно градче на брега на Черно море
Влакът се носеше бавно на юг, извивайки се като змия между канарите. Последните три вагона бяха пълни с тийнейджъри от гимназията "Владимир Илич Ленин" от Велинград. Те отиваха на едноседмична ваканция на Черно море.
Отново тунел. Девойките запищяха истер ...

Позвъни от първия срещнат бар. За негово щастие бяха застанали за кратък ремонт и бе разбрал своите дежурства. Познатият глас накара сърцето му да забие още по-силно.
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим? ...