4 238 резултата
(късната есен на 2019 г.)
Докторът отново бе с цепещо главоболие. Повече от половин година живееше в планинското село. Работният му ден започваше, щом слънцето измиеше очи в близкия извор и завършваше, щом тишината и кадифената нощ полягаха уморени върху крилете на планината. Всеки опит да накара хо ...
  497 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част седма
Когато сестрата на Мария и съпругът ѝ си тръгнаха, в стаята за известно време настана тишина. Всеки по свой начин премилаше и подреждаше ситуацията в себе си. Първа възвърна равновесието си Иванка.
– Да седнем всички и да видим какво щ ...
  489 
Старата ябълка в двора облече нежно розовата си одежда. Пчеличките жужаха в короната й, опиянение от нейният живителен сок. Няколко големи, пъстри пеперуди кръжаха наоколо.
В ъгъла на градината, растеше една голяма черница. Голите й клони се протягаха като сиви ръце към небето. Лятото децата се качв ...
  446 
Дядо Стефан ставаше рано сутрин, толкова рано, че още петлите не кукуригаха. Днес се събуди по същото време. Стана погледна часовника си. Беше три и половина. „Пак е три и половина, все е толкова рано.” – Каза си той на ум. Стана и отиде до външната си тоалетна. Той имаше и вътре хубава нова баня с ...
  921 
5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
  242 
Час след като Чарли и Сам бяха излезли, Елизабет се бе почувствала достатъчно спокойна, за да изтича до библиотеката и да грабне книга, която поне изглеждаше, че ще й бъде полезна. От пет се опитваше да разшифрова старохайранският, на който бе написана, но дори не бе съвсем сигурна за какво става въ ...
  497 
Необходимо съобщение: Оказа се, че не съм го пускал тук. И реших да почерпя за имения ден с романа. Препоръчвам го и на вярващи, и на атеисти. Честна дума - на мен ми хареса и даже го четох
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато с ...
  331 
Когато се събуди, за пореден път, започна да търси нов изход. Изходът към финала.
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на ме ...
  1218  20 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част шеста
На другата сутрин тя отново се уговори със зълва си да се погрижи за децата и тръгна за Правец със свито сърце. Главата ѝ не побираше мислите, с които смяташе да се оправдае и обясни случилото се на майка си и баща си. Те бяха добри ...
  671 
Щом вратата се затвори зад гърба им, Сам веднага пусна ризата на Чарли. Всъщност се беше зарадвал, когато усети бариерата на мошеника около стаята на Лизи. Не му хареса това, че двамата са под нея, но знаеше, че говорят за нещо, което явно никой не трябваше да чуе. Може би дори той. Мисълта накара н ...
  373 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Пета част
Отвън се зачудиха накъде да хванат. Какво да правят и как да разберат къде живее Мацоран Бей? На Наум му дойде брилянтната идея да идат в кафенето на Тонто и там да питат. А току-виж и самият главен герой седи на маса и си пие пиенето!
...
  792 
– Изненада! – мошеникът подскочи весело и разпери ръце в страни.
Тя изтича до него и го прегърна здраво. Чарли залитна леко назад, но успя да се задържи на крака и също обви ръце около нея.
– Богове, толкова се радвам да те видя! – каза му щастливо Лизи.
– Аз също. – отговори й, след което с типични ...
  284 
"Третата мория" - глава 6. – Старата вражда ръжда не хваща (Втора част от шеста глава)
– Дедо Киро ке се заеме. Предишниот пат беха со дедо ти, ама сега ти ке идеш со него, со Кольо Благио и со Танас.
– Други нареждания? – обърна се Монката гневен към бабата.
– Нема – погали го внезапно по лицето с ...
  532 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Четвърта част
Когато стана осем вечерта, Велка започна да се притеснява. Мария закъсняваше за вечеря. Щеше да ѝ се скара, за да ѝ я ясно, че така не може. Или ще си идва преди мръкнало, или няма да излиза. Наум четеше вестник на кревата, а тя в мрачно мъ ...
  426 
Следващата седмица беше смес от разочарование и забравена радост за Елизабет. От една страна, не откри нищо ново, което да я насочи кой би могъл да е убиеца. От папките на убитите жрици бе научила, че някои са били съвсем нови, а други – дори сайтави. Рамая пък й бе казала, че някои са били изчезнал ...
  592 
Жената вървеше след косача и събираше трева. Лицето ù под розовата памучна забрадка на виненочервени едри цветя беше почти невидимо – сбръчкано и кафяво, набраздено с пукнатини и обрасло със сребрист мъх като някоя напечена от /щях да кажа южното, но не!/ северозападното българско слънце скала. Също ...
  370 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Трета част
Мацоран Бей вървеше след двете момичета и ги изучаваше с все по-голям интерес. Той забави крачката си, за да не ги изпревари и вървеше бавно, бавно също като останалите разхождащи се. Забеляза, че по-високото момиче, по-добре облеченото, върве ...
  991 
(есента на 2019 г.)
Олеся се възстановяваше удивително бързо. Раните по тялото и ръцете ѝ избледняваха с всеки изминал ден. Баба Елефтера ги мажеше с приготвения печен мехлем. Нанасяше го върху кожата с птиче перо. С друг благ мехлем, съдържащ варен здравец, пчелен восък, кантарион и зехтин, мажеха ...
  521 
Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...
  405 
Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...
  635  16 
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...
  575  12 
Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
  778  11 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от ...
  561 
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
  359 
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Първа част
Ето че дойде моментът! Есента на 1958 година, месец септември. Неделя е. Цял ден валя дъжд. Времето затвори хората по домовете им и само най-неотложните работи караха някои да излизат от вкъщи.
За Мацоран Бей това си беше истинско наказание. Т ...
  1038 
Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потв ...
  413 
Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
  569 
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава " Петко и Иванка "
Продължение 3...
Иванка коленичи до леглото на мъртвото дете, зарови глава в завивките и примря. Така я намериха жените, дошли да подготвят Мария за погребение. Отмай цяла махала знаеше злата участ на семейството. И нищо не ги изненада ...
  934 
Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
  357 
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...
  905 
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
  549 
Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...
  333 
Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...
  565 
Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
  559 
Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
  590  11 
Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Слънцето бавно клонеше към залязване. Небето на запад се беше обагрило в оранжево-червени нюанси. Ветрец поклащаше клоните на дърветата, а листата им шумоляха. Реката си пробиваше път надолу и водите ѝ звънко пригласяха на шумоленето на ...
  894 
Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
  735 
На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...
  1160  16 
Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
  453 
През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още ...
  542 
Предложения
: ??:??