14 703 резултата
Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
990
1
6
Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
507
1
4
Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
2255
1
11
Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
1009
1
4
Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...
1029
1
ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
431
2
Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изп ...
1061
1
1
Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...
1600
2
1
Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече ...
1028
1
Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнес ...
2500
9
27
КАК БАТЕ СТАНА ДЕПУТАТ
Всички знаете как бате стана депутат. Онова интервю пред националната телевизия го изстреля право във висините. Там където се реят орлите на световната, дори бих казал — на нашата родна, българска политика. Тези думи аз и преди ги бях чувал, но за избирателите това бе едно нов ...
Всички знаете как бате стана депутат. Онова интервю пред националната телевизия го изстреля право във висините. Там където се реят орлите на световната, дори бих казал — на нашата родна, българска политика. Тези думи аз и преди ги бях чувал, но за избирателите това бе едно нов ...
705
1
3
1349
1
3
Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...
971
1
3
ПОЖЕЛАНИЕ
- Комшу, добър ти ден! Как си, къде ходиш? Нямаше те няколко дни, та викам да намина, да нямаш нужда от помощ.
Той ли не знае, клюкарката му с клюкарка, той ли не знае, че ме отведе кварталния /така викаме на Панайот, селския полицай/ и два дни ме държаха в полицейското управление в града. ...
- Комшу, добър ти ден! Как си, къде ходиш? Нямаше те няколко дни, та викам да намина, да нямаш нужда от помощ.
Той ли не знае, клюкарката му с клюкарка, той ли не знае, че ме отведе кварталния /така викаме на Панайот, селския полицай/ и два дни ме държаха в полицейското управление в града. ...
839
1303
Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...
929
2
1
Младият програмист Иван се въртя цяла нощ в лелото. Той се бореше насън, пъшкаше, накрая се събуди с болки.
Навън през прозореца слънцето се усмихваше весело. Две птичета бяха кацнали на перваза на прозореца и неуморно огласяха въздуха с радостни песни. Въздухът миришеше на пролет, но в момента на И ...
Навън през прозореца слънцето се усмихваше весело. Две птичета бяха кацнали на перваза на прозореца и неуморно огласяха въздуха с радостни песни. Въздухът миришеше на пролет, но в момента на И ...
432
Часовникът отмерваше последните няколко минути до началото на партито за годишнината на шефа ми. Бях сигурен, че ще умра от скука там. Не беше по вкуса ми да гледам престорени усмивки, но бях принуден да отида... След няколко завоя вече бях пред къщата. Двуетажна прекрасна къща на фона, на която дру ...
1270
1
20 декември 1943 год., София
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...
- Майко, майко, пак минават онези коли с две колелета и нещо дълго на тях.
- О, пак ли! Къде ли ще ударят този път?
Жената свали легена с прането от мивката, сложи в една чанта предварително приготвения пакет с документи, шише с вода и малко хляб - все пак тръгваше с чет ...
1037
1
На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...
357
3
Трябва да откриеш човека, с когото ще ти се иска да се отегчаваш. След като не съществува вечна страст, нека потърсим поне приятна досада.
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разноо ...
от "Любовта трае три години"
на Фредерик Бегбеде
Седеше сам на бара и допушваше поредната цигара. Обичаше това място. Едно от многото, които посещаваше за разноо ...
607
2
8
Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...
1073
4
Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...
462
"Ако желаете някой ден да открехнете райските двери, моля повече никога, ама никога, НЕ публикувайте групови постове във Facebook за имени дни! Особенно на моя имен ден! Разярен съм! И ще Ви хлопна под носа вратата на всички мързеливи остроумничета, като Ви видя, ако това пак се повтори! Спомнете си ...
1041
3
6
Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...
1199
2
4
Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...
1418
2
МЪЖА С РОЗОВОТО САКО
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...
В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо ...
576
2
1
Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
1148
3
5
Калина пое таблата с току-що изпечените целувки и започна да ги нарежда отпред на витрината. Тя вдигна погледа си и видя Златю да стои от другата страна на улицата и да ѝ маха с вестник в ръка. Бузите ѝ поруменяха и тя бързо сe обърна към касата на сладкарницата.
Златю беше бедно момче. През седмица ...
Златю беше бедно момче. През седмица ...
1245
4
Нощта се разпростираше над студените сгради в града. По улиците се мяркаха едва забележими силуети, напомнящи колко нереално може да изглежда всичко. Как илюзията за света се прокрадва в съзнанието на човек, как бездната се разширява в душата ми и поглъща цялото ми същество. Всяка вечер, минавайки п ...
631
3
2
Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...
1729
2
3
Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...
1217
Срещнах Сатаната в съня си. Не си мислете, че имаше рога, копита и опашка. Съвсем нормално изглеждаше, само дето беше… как да кажа… прекалено… материален. Не знам дали намерих точната дума. Както и да е. Как разбрах, че той е Сатаната ще ме попитате вероятно? Ами по лукавството го познах. Взе да ми ...
946
2
"Рошавата сврака" беше крайпътна кръчма, която се пълнеше вечер. Шарени хора се срещаха там. Пътят беше натоварен.
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...
Рошавата сврака стана любимото свърталище на нинджите от клана „Гъди Мъди“ известни със своето чувство за хумор.
Някак магически всички, които попадаха на техни сбирки, се връщаха отнов ...
1129
1
2
Ще си купи онази рокля от витрината. Най-скъпата, която някога бяха продавали – 175 лева. Такава красота, такъв разкошен цвят! Една вечер след като оправи касата и затвори магазина я пробва тайно. Стоеше ѝ толкова хубаво все едно беше шита специално за нея. И материята беше разкошна. После цяла седм ...
1500
1
4
Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...
3039
2
2
Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тава ...
1173
2
Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...
691
1
3
Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
1909
1
5
Нещо се спотайва в тъмното. Души, чака, гледа. Покрай извилия се черен път, който се разстила под лунната светлина и заобикаля старата воденица, построена при селската река. Тази воденица е отдавна порутена и изоставена. Развалините и стърчат там като непотребна и прашна дреха закачена на стената. Х ...
1940
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
