6 611 резултата
Навън е тихо, както в моята душа. Навън е мрачно, както в моето сърце. Чувствам, че умирам малко по малко, а ти вече не си до мен така, както преди. Вече си друг, не ме търсиш, даже не ме искаш. А ако знаеш само колко силно искам да те притисна до себе си, да почувствам кожата и аромата ти. Искам вс ...
1386
1
Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...
1470
7
Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
1297
Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
1100
Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...
4283
Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...
2165
16
Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...
1155
6
Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
1149
6
ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
733
Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъса ...
847
3
Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
1532
1
- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
3128
1
3
Мъничка, слаба все още светлинка...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
1273
1
Здравей! Как си? Отдавна не сме се чували, виждали и дори писали по измисления скайп... Хаха... Знаеш ли? Много неща искам да ти кажа... Неща, които съм държала толкова време вътре в себе си... Защото като всеки нормален човек имам задръжки... Хахаха... Нали знаеш, страх ме е от начина, по който ще ...
1765
1
4
„Мина времето, когато всичко се побираше в едно изречение. Мина времето на кратките неща. Сега е локуместо и трудно. Аз мразя локум.”
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...
1087
4
Чувала съм какви ли не определения за себе си...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз с ...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз с ...
1285
4
> Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тиши ...
1256
2
1
Свят или Проклятие
Спасение или Смърт
Не и в този живот, ти знаеш!
Не и когато знаеш, че нищо не знаеш...
Един ден се събуждаш толкова жив, а в друг ден си мъртъв... ...
Спасение или Смърт
Не и в този живот, ти знаеш!
Не и когато знаеш, че нищо не знаеш...
Един ден се събуждаш толкова жив, а в друг ден си мъртъв... ...
808
И ето, пак стои на вратата ми. Чака, с надеждата да й отворя.
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
1164
5
От любовта боли. Когато болката от живота е огромна, когато не можеш да видиш човека, когото обичаш, когато вече нямаш сили да се бориш, тогава разбираш, че любовта боли. Когато стоиш сам в тъмнината и не виждаш вече искрата на живота, когато животът ти се срутва, а любовта живее в теб, тогава разби ...
2745
4
Помниш ли времето, когато бяхме толкова щастливи? Помниш ли как се гледахме, как се смеехме, как се обичахме? Къде изчезна този поглед, тази усмивка и тази изпепеляваща любов? Още виждам очите ти, изпълнени с топлина... Още чувствам нежните ти ръце по тялото си... Помниш ли нощта, в която бяхме двам ...
1368
3
Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат ...
1604
4
Отново съм сама
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...
и ти отново не повярва в любовта!
Отново не разбра,
че за тебе всичко бих дала!
Няма кой да изтрие ...
1093
1
1
Сега искам да ми отговориш напълно честно, без завъртания и трикове. Става ли? Погледни ме право в очите. Какво виждаш, какво показват те?
Тъмнина, мрак, самота... бездушие, бездна... виждаш ли всичко това? Момиче без минало и без бъдеще, стоящо безнадеждно в мрака. Става и пак се бори за грам светл ...
Тъмнина, мрак, самота... бездушие, бездна... виждаш ли всичко това? Момиче без минало и без бъдеще, стоящо безнадеждно в мрака. Става и пак се бори за грам светл ...
848
1
Кой кого нарани?!...
Какво се случи с нас? Кой ни раздели? Така и не разбрахме… Имаше само болка, страдание, сълзи, изневери… Кълнеше се в любов, във вярност, а всичко е било лъжа! Аз ти дадох сърцето си, а ти го нарани, отдадох ти живота си, а ти го пропиля. Признавам, че и аз сгреших… Признавам, ч ...
Какво се случи с нас? Кой ни раздели? Така и не разбрахме… Имаше само болка, страдание, сълзи, изневери… Кълнеше се в любов, във вярност, а всичко е било лъжа! Аз ти дадох сърцето си, а ти го нарани, отдадох ти живота си, а ти го пропиля. Признавам, че и аз сгреших… Признавам, ч ...
1361
3
Не достигнах до онези обреди. В които коленичи болката. В които и най-пищното ограбване замлъква, калявайки си волята. Отредености прескачат ме. А църковните напеви са причуване.
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
Обременени са дори и клетвите. А толкова напрягахме се да ги чуем. Олтарите изгнили са, малко ли надежди там обесихме? Ис ...
1289
2
Скрити от зли очи в земното пространство се намират нашите
неосъществени мечти. Обгърнати в топла прегръдка, те са като
безкрили птици. Преминават през ветрове и урагани, срещайки се
със окървавени спомени, но пак се събират, защото единството ги
зове. Препускат в сивото пространство като прокълнати ...
неосъществени мечти. Обгърнати в топла прегръдка, те са като
безкрили птици. Преминават през ветрове и урагани, срещайки се
със окървавени спомени, но пак се събират, защото единството ги
зове. Препускат в сивото пространство като прокълнати ...
1152
Лежахме върху тревата в парка... Тя не беше омайващо зелена. Окото не си почиваше, загледано в изумрудената й необятност.
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...
Всъщност тя беше... кална и повехнала. Ние лежахме върху калта на грозната реалност, която сами си бяхме сътворили... Скочихме ентусиазирано без страх в дълбокото, пък... накрая ...
896
Друг път
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите съна ...
,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му'', бе казал някога някой. Замислих се върху тези думи и ме побиха тръпки. Мисълта, че това може да се окаже вярно, ми докара главоболие и ме принуди да седна и да напиша тези редове. Погледната през призмата на голяма част от нашите съна ...
791
2
Вишневият сумрак се прокрадваше незабележимо по открехнатите към света тъмни ъгълчета на бордюрното Съществуване. Бледата луна се отразяваше като сянка върху последната локвичка, останала от приказното градско езеро. На негово място сега стоеше единствено празното му корито. Студеният камък още пазе ...
910
4
Бягам наранен в тъмен коридор от изгубени чуства. Попаднал в клопката на суетата. Може би вече изгубих всичко, щом не виждам светлина в този коридор. Може би съм грешал за всичко станало. Може би моите думи са една грешка, но може би с тях съм искал да покажа как се чуствам, каква болка изпитвам. Мо ...
1249
2
И за поредна нощ не мога да зяспя, изпълнена съм с мисли, които искам поне да запиша някъде, по някакъв начин, защото се страхувам, че ще ги забравя. Дори и никой да не прочете това, което съм написала, ще съм спокойна, че съм го направила за себе си и може би ще мога да спя спокойно без в съзнаниет ...
1027
Едва ли в историята на Music Idol в световен мащаб има или е имало певец с качествата и с недостатъците на Иван Ангелов, момчето от Айтос, което мечтаеше за слава... По време на предварителните кастинги за шоуто видяхме какво ли не, станахме свидетели на това как неграмотността, незнанието и невежес ...
2548
7
Как те мразя!!! Май ме караш да лазя?! Мислиш си, че не мога без теб. Но там е твоята фатална грешка. Не мога да продължавам така да се хабя във фалшиви връзки без бъдеще. Мислиш си, че като си перфектна няма да те оставя. Една оставих като теб и теб ще оставя. Сигурно си си мислела, че никога няма ...
1490
1
3
Част от мен просто иска да се махна от всичко това.
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са го ...
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са го ...
1179
1
Ангели
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...
1162
1
Черни прозорци. "Няма никой тук." - казват хората, вдигайки поглед към тях. Ян става и тряска врата зад гърба си. Не му се седи тук. "Майната ти!" - мисля си, допушвайки някакъв фас... Само си мисля обаче. Не мога да го кажа на глас - Ян не допуска подобно поведение край себе си. Аз пък не допускам ...
1078
2
Хубаво е да си дете.
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...
1197
2
Хиляди сълзи, хиляди болки, хиляди надежди, хиляди усмивки... една любов.
Знаеш ли какво правя, когато съм сама? А знаеш ли, че винаги съм сама...
Стоя безмълвна и гледам залязващото слънце, докато сълзите бавно съхнат по лицето ми. Сълзите... по- силни от буря, която не затихва и по- тихи от трепет ...
Знаеш ли какво правя, когато съм сама? А знаеш ли, че винаги съм сама...
Стоя безмълвна и гледам залязващото слънце, докато сълзите бавно съхнат по лицето ми. Сълзите... по- силни от буря, която не затихва и по- тихи от трепет ...
3143
2
Отново копнея аз за старите дни, за дните, в които умираше за мен, в които аз бях всичко за теб и пръстите ни се преплитаха на лунна светлина. Нежно ме галеше и шепнеше бавно: "Обичам те!" Тези думи се набиваха в съзнанието ми, придружени от целувки сладки. Ах, тези целувки, тези твои устни! Косите ...
1058
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
