145 резултата
Към нас,децата, Алафрангата питаеше небивал интерес. С неговата благоверна имаха едно момиченце на нашите години.
Село Роза, освен че беше с най-голямо землище в Ямболска околия и броеше към три хиляди население.
Наближеше ли Петковден, една забързана веселост напираше в душите и сърдечни надежди гр ...
  1648  31 
А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество.
Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и над ...
  1893  32 
Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...
  1188  17 
Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
  1316 
Средата на пролетта ....
днес реших да се поразходя в парка, да събера слънцето в ръцете си, прокраднало се през клоните на дърветата, да вдишам ухания идващи от всички страни, да се заредя с нови сили и свежи мисли, като се отърся от старите, особено тези по-трудно преодолимите и нелицеприятните, с ...
  677 
Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...
  1055  16 
Звезди затрепкаха около шията ми. Многобройни очи светеха жадно на нощното небе. Наблюдаваха ме с доволни усмивки.
Ръката му, положена спокойно върху въздуха, готова да ме хване.
Поех меките му пръсти и се оставих на музиката. Той ме завъртя в красив пирует и ме прегърна. Усещах усмивката му в косат ...
  1051 
В залата е приятно топло. Около прозорците има елхови клончета, звезди от морска пяна и множество гирлянди. Празнично е! Стъклата дори също са украсени – с цветя, нарисувани от студа навън. Красиво и уютно е!
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...
  1047 
  987 
„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...
  1891 
Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...
  2145 
Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...
  869 
Преминаха още едни избори и сега нищо не може да ни спре да продължим да обвиняваме държавата, нищо не ни пречи да бъдем един Кристо – той се смята за успял, ние защо да сме по-долу от него, той се е отрекъл от предците си, защо и ние да не го направим. Колко пъти всеки от нас е казвал „тъпа държава ...
  1506 
Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Мо ...
  967 
Войната на мравките
Сергей е от Молдова. Виктор – от Украйна. Джон, Робин и Хари са от Обединеното кралство на Нейно величество Елизабет Втора. Сергей и Виктор също са с английски паспорти. Платили са по хиляда британски паунда за такси. Не обичат да говорят за придобитото си поданство. Аз съм от Бъ ...
  1276 
- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...
  1713 
28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...
  1110 
03:33 ч., Пустинята Руб ал-Хали, Саудитска Арабия.
Из разговор между едно мечтаещо момиче и една мъдра бедуинка.
Пропътувах хиляди километри, почти целия си съзнателен живот, но лек за празнината в душата едва накрая открих. И то благодарение на една силна жена, която "случайно" срещнах в пустошта н ...
  1376 
Ранна утрин настъпи в малкото планинско градче. Изящно дългите и остри като мечове проблясъци светлина постепенно разкъсаха непрогледния мрак. Светло-синият небесен цвят се разпростря царствено на хоризонта. Тази заран небето бе кристално чисто, и предвещаваше прекрасен ден. Слънцето, което току-що ...
  1353 
МЛАДОСТ
“Младостта преминава различно,
За едни като празничен звън,
неуспяли да вкусят от всичко,
Тя изчезва подобно на сън!” ...
  1470 
Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...
  1368 
- Они Йонкините измреа, баби! Синò им са попиле у Червен брег, а дъщера им е по чужбина. Та вия от къде каате, че сте? От Англия? Малее, тава е мого далеко бе, баба! Тава а отвъд баира и още по-далеко, а? Язе съм проста, баба, не съм учѝла. Знам само да пиша и да сметам, друго не знам. Ама сте убави ...
  2425  18 
В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...
  1282 
15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...
  1029 
Виждам те в далечината засияла,
като малка искрица в тъмния мрак,
бързаш да стигнеш до театъра,
постановка да гледаш в късния час.
Виждам те, красива в далечината ...
  1163 
"Загадъчна" и "секси" бяха прилагателните, които я описваха на пръв поглед. Тези думи изникваха в съзнанието на всеки мъж, който имаше възможността да я зърне. Някои се възхищаваха тихо, други на глас, а трети бяха достатъчно самоуверени, за да я заговорят. Случваше се и тя да се захласне по някого, ...
  1123 
Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
  942 
"Носталгия към любовта"
А ти далече си, а така искам
да си близо до мен, гласът ти нежен
като славей обичам да слушам.
Обичам го, не те чувам. ...
  1225 
Игрите на издръжливостта: Липсата на физическа сила срещу липсата на социални умения
- Бяхме страхотни! - обади се Мартин.
- Честито, Марисол! - поздрави я Лайла и след нея всички отново поздравиха Марисол за победата.
Да спечелиш в първото изпитание беше страхотно, но не трябваше да се отпускаме съ ...
  1416 
Игрите на издръжливостта:
Когато концентрацията ти изневери
Ден 1 - В търсене на подслон...
Моят отбор беше изплетен от много различни цветове. Още като чух имената на някои от съотборниците си като например Марисол, Игор и Бианка, бях сигурна, че не са американци като мен.
Веднага след като потегли ...
  1362 
Игрите на издръжливостта
Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност.
Как разбрах за Игрите ...
  1487 
Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...
  2145 
Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...
  1178 
Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...
  1185 
Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...
  1527 
От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...
  1241 
Ето, слънцето се показа. Лъчите му не топлят така, както преди, но все още се усеща и малкото топлина. Поглеждам към слънцето и в очите ми се отразяват слънчеви сенки, граничещи с лек пламък и закачливи искри. И в този момент тъмнокафявите ми очи се променят. Стават светлокафяви и преминават към тюр ...
  1367 
Щастлив човек е този, който си поставя високи цели и има волята да ги осъществи! А когато те са свързани с изкуството, надхвърлят мащабите на обикновеното постижение и остават във Вечността.
Много са примерите за талантливи българи, посветили се изцяло на магията да сътворяват красота в живота ни. Щ ...
  1199 
Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...
  1334 
Вечерта беше прекрасна, топла, първата пролетна вечер. Тежкият градски въздух ставаше сладък и някак олекваше под лятната мелодия, която се носи. Слънцето си отиваше зад западните хълмове и оставяше безброй мърдащи същества под небето, като мравки, излизащи от мравуняците си след тежка зима. И у мен ...
  1149 
Предложения
: ??:??