14 693 резултата
„Безмълвни и студени посред вихрите
поскръцват ветропоказатели.”
Фридрих Хьолдерлин
Накрая – съвсем обезсърчен – слязох от Олимп и побързах да се отбия при Диотима**, понеже чух на сън, че тя ме вика. Това се случва в паузите от ремисия – така каза докторът – когато боговете се разбягват – всеки в с ...
  986 
Резюме: Героите не са измислени от мен. Това са главните герои на поредицата "Вампирски целувки ("Vampire kisses") от Елън Шрайбър. В разказа се разказва за превръщането на Рейвън във вампир (така, както аз си го прдставям).
Есенното слънце залязваше, оцветявайки облаците в розово. На все по-тъмното ...
  847 
Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянк ...
  622 
Задължението да се почувстваш стар, прелиствайки отдавна прочетени писма, те кара да изстискваш малката истина, заради която си успял да се лишиш от удоволствията на "земния" живот. По-точно от нещата, често интересни като пепелник, пълен с угарки рано сутрин. А и аз самият, вече оплешивял, с тридес ...
  748 
ПЛАЖЪТ
Това е моят плаж. Покрих го с изрезките от вестника. Накъсани, едри, безформени парчета. Плачех, защо? Не знам, може би просто така и сега ми се плаче.
В кристалния космос сълзите умират и се превръщат в перли. Така казват пастирите на нашите души, пазачите на паралелните светове. Тук техните ...
  609 
Езикът, на който е написан разказа, е автентичен северозападен диалект, а самият разказ също е автентична история. Вероятно ще срещнете думи, които трудно ще си преведете на книжовен български, за които просто ми пишете на "лични" :) Тъй като живея в този край и около мен непрекъснато се лее този ви ...
  1738 
Топли сини очи
Бях по-млад и... и всичко ми изглежда сега по-красиво. Е, не беше история, но миг, който се е запечатал завинаги!
Oт S Бразилия (Рио Гранде, Порту Алегре) – за Йордания (Анаба - Тирския залив, N Червено море) - пълни до горе със смляна соя в чували. Пътят покрай нос Добра Надежда беше ...
  3076  16 
Беше тиха октомврийска нощ. Само едва доловимо през отворения прозорец се чуваха нечии гласове.
Ина все още стоеше на дивана и си играеше с дистанционното. Нещо не й даваше мира. Не й се спеше, макар часовникът отдавна да бе известил двадесетия час. Знаеше, че ако родителите й я открият пред телевиз ...
  1118 
Пътуваха вече повече от час под задушното юнско слънце, в раздрънката стара Лада...
Пред погледа й картините се променяха постоянно - началото на май всичко наоколо беше разцъфнало, потънало в обичайната си зеленина, така характерна за тази част от годината...
Тесният прашен селски път неволно й при ...
  1567 
Големият ден все още не свършва
Излязохме с Мария в градинката пред блока, следвани неотлъчно от Арчи, който беше бодър и във форма, като професионален спортист. Установих почти веднага, че малкото, сплотено общество, обитаващо входа ни, вече бе изпълнило градинката. Приличаха на нетърпеливи трудещи ...
  1225  33 
Събуди се в една бяла стая, а до нея стоеше една мила леличка в бели дрехи...
„Но аз не съм болна”- помисли си тя.
„Аз виждам лъчи”- ето, един червен лъч докосна бялата леличка и бързо изчезна. Но той остави някакво странно сияние - нещо, което приличаше на бебенце... Един голям огън вече се беше за ...
  1095  15 
ЧАСТ ВТОРА
На другийот ден, като всеки делничен ден, ние бехме наизлезнали на къро, но понеже бяхме баш махмурлии, все в работата гледахме и много-много не се оглеждахме. Но на по-другия ден, кога пак бехме напъпили рано-рано на къро, на мене изведнаж ми се прииска препържена прясна риба и я се пров ...
  1219 
ЦВЕТЕТО НА САМОДИВАТА
Ангелина се доближи до огъня, все така взирайки се в танца на пламъците му. Зад нея кръгът се затвори и босите женски крака започнаха да сътворяват така познатия и ритъм. Опияняваща тръпка премина през тялото ù. Спря за миг в слабините и после, после избухна. Ангелина отметна г ...
  1296 
- Истински ценното е невидимо за очите - заяви една вечер Дърт Пън.
- Ахам - кимна Кух Че Реп. - Значи не цениш пържените зеленчуци и виното, така ли?
- А, не! - премъдрият Пън някак си успя едновременно да плесне през ръцете На Хал Че, който се опита да му отмъкне виното и да опази с вилицата своит ...
  1018 
Map
Духовитият вентилатор ме държи бодър в задушния следобед. Гледам разсеяно през покрития със солена влага филистрин към късчето чисто, бледосиньо небе - така, за хубав цвят :) (не съм го пристегнал добре и сега се чува леко свистене, което издухва мислите ми, които се бяха опитали да потърсят (пак и ...
  931 
Денят на моята смърт
Диагноза като диагноза. Остава ми един ден живот. Странно как човек се сеща в последния си ден колко неща не е успял да свърши през съзнателния си живот. За тези, които е успял да свърши пък изобщо не се сеща. Тях да ги помнят живите.
Разтварям си една супена лъжица кафе без зах ...
  768 
Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...
  790 
Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...
  2584 
Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...
  1007 
ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...
  1340 
Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...
  769 
Вдигнах вежди от почуда – до вратата стоеше дребничка женица на неопределима възраст с изящно лице и възлести, яки ръце и твърдеше, че е кула. Обсесивно разстройство – прочетох й присъдата, преди още да е седнала на диванчето срещу мен. Оставаше само да определя разновидността му. Контрастната жена ...
  1984 
Гласът на майка му идваше през открехнатата врата. Момчето не смееше да я затвори, за да не би шумът да стресне майка му. Вече беше ставало, тогава майка му беше отворила вратата на стаята му рязко и го стрелна с изпепеляващ и обвинителен поглед. Момчето беше научило нещо - възрастните му се сърдеха ...
  1137  22 
Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека ...
  1398 
И Г Р А Т А
Пясъкът хрущеше под краката му, горещ и блестящ на обедното слънце. Душният въздух пареше дробовете му и сякаш с всяко вдишване изгаряше по нещо в него. Започна със спомените, обгаряйки първо ъгълчетата, после светкавично ги изпепеляваше.
Мислите му уморено се блъскаха. Надничаха през ед ...
  665 
През изумрудено синия прозорец на заведението за първи път видях лицето й. Леко грубо, леко мъжко, но все пак едно невероятно красиво женско лице. Опаковано от мрака, който тичаше стремглаво по улицата, гонен от поройния септемврийски дъжд. Влезе, внасяйки със себе си свежестта на бурята, от която м ...
  829 
Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лак ...
  1713  23 
Някъде там в безкрая, много, много далеч все търсех, жадувах за моето най-съкровено желание. Не успях да го покажа на показ, не защото не е за пред хора, а защото все ме отбягва. Страхува се от мен, знае, че ако го хвана и прегърна много силно, ще загуби своята магическа сила, ще престане да блести ...
  1122  12 
Понякога душата ми прилича на капки дъжд по зацапано стъкло. Когато бавно се свличат по него и оставят чисти следи в иначе засрамено от грозота и непълноценност малко прозорче, от което не можеш да видиш нищо. Или както, когато автомобил се движи с бърза скорост и капките приемат причудливи форми, в ...
  1089 
Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края. На следващата се качваше тя, бързаше да седне на някоя свободна седалка, предпочиташе самостоятелните, дооправяше грима си, изглежда времето не й до ...
  697 
РУЖИНИ ГРАДИНИ
* * *
Змеят Ружа мами, Кой е виждал Змей да плаче
че е момък личен, за жена и за дете...
иска тя да му пристане, Светкавица, а по земя се влачи. ...
  863 
Днес е сряда. Средата на седмицата, както сте се досетили вероятно. Средата на поредното лято. Топло е. Така мислят всички и аз ги разбирам. Тялото ми е една дехидратирана кожа, за душата по-късно или пък никога. Никога ми е любимата дума. Защото обичам нещата, които не се случват. Те те карат да се ...
  980  10 
МУЧО
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо пр ...
  983 
След като наблюдава известно време как нощната пеперуда безумно се блъска в газената лампа, Ко Та Рак си помисли:
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...
  558 
Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...
  2178  35 
Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...
  1503  59 
Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...
  1153 
Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...
  949 
ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...
  1266  15 
Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...
  573 
Предложения
: ??:??