14 694 резултата
Съчки пращяха. В лозята горяха Матеевите къщя. Огнените езици ближеха дървените стрехи. Клъвнаха и конопените въжета на люлката на малкия Матейко, увиснала самотна на крушата. Земята се тресеше под подплашените крака на полските работници. Разпилян бе и хорският ум…
Братовчедката Невенка бе хванала ...
  2489  19 
- Тутурутурутуту тутурутурутуту - Сянка ентусиазирано надуваше тромпет на двора в тази безбожно ранна сутрин - беше началото на лятото по времето на вълчата опашка. И как нямаше да е ентусиазиран - след програмата, която им беше намислил за днес, приятелите му никога повече нямаше да допуснат такава ...
  492 
(по мотиви от народния фолклор)
Вземи букета от маргаритки, който набра и ела да отидем до реката. Имам какво да ти разкажа за нея. Не е тя река като реките, а чуден женски дух, който и до днес живее, без да вреди никому.
Някога, много, много отдавна, имало в нашето село една чудна хубавица. Райна й ...
  770  10 
Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...
  1609 
Какво искат жените
За мен жените са като китайски йероглиф. Гледаш го и ти изглежда добре, даже красив, но нищо не му разбираш. Може да означава някоя псувня, но ти от къде, по дяволите, да знаеш. Или пък като картина на Пикасо. Няма значение от кой период. Всички я гледат възхитено, кимат разбиращо ...
  3094  45 
Събудих се бодра и с празнично настроение. Помъчих се да си спомня съня, който ми донесе тази енергия, но после се отказах. Стъкнах се като за представление и се спуснах по асансьора. На входа комшията от горния етаж ми направи комплимент, че приличам на ученичка. Това ми вдъхна още "кураж" и с възм ...
  1127 
На пръв поглед двайсетачката изглеждаше съвсем наред. Но не беше. Банкнотата бе фалшива и това стана ясно забележимо, когато Ванко тенекеджията взе друга двайсетачка в лявата ръка. Ментето бе с по-тънка хартия, при сравнението между двете изглеждаше като изпрана.
Иначе си имаше всичко – и блестящата ...
  1007 
В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам ...
  914 
Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...
  828 
На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те ...
  1778 
КЪРВАВА РАЗХОДКА 15.06.2009
Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си козина. От ...
  1561 
... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...
  1587 
(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...
  772 
Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...
  1733  57 
Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...
  644 
КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...
  1713  22 
Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...
  2287  22 
В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...
  1528 
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...
  1868  23 
Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...
  1649  10 
Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...
  924 
Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...
  643 
ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...
  1244 
Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...
  856 
Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...
  1510 
- Шира?
Големият котарак от шестия пръстен отвори едното си око, фиксира натрапника и измуча:
- Няма го!
- Добре - съгласи се неканеният му гост. - Ще го потърся по-късно.
- Шира? ...
  619 
Пустотата на плажа,тази красива пустош. Сиянията на огъня,тези горещи вопли. Не съм сигурна къде се разгръщат мислите ми. Не вярвам, че има граница, която да спре въображението ми. Сама съм. Обградена от четири стени, започнали да водят записки за живота в тях още преди десетки години. Усещам ухание ...
  1605 
Част трета
Хановете или първите тъмни времена в историята ни,
които приличат на мътеницата на баба ми
Три дена пих преди да почна тази част. Не от любовна мъка. Нито от това, че жената ме е напуснала. Де този късмет. Просто времената, за които трябва да пиша, са толкова мътни, че приличат на мътениц ...
  963 
(приказка за необяснимото)
Виждаха го често наоколо. Диво момче, със странна външност. Имаше грубо, боядисано с охра лице, със силно издадена напред долна челюст, а дългата, сплъстена коса му придаваше зловещ вид. Беше нисък и набит, с къси крака. Дори за непретенциозните жители на долината, момчето ...
  757 
* Post Mortem
Всеки човешки живот е ценен, ала мнозина от нас оценяват това едва когато настъпи часът на смъртта им или чак след края на живота си. Такава е и моята история, наскоро починах, сега се намирам в бездната на безкрайното и студената празнота.
Родил съм се с ужасяващ и неизлечим дефект – ...
  687 
Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...
  2283  28 
Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...
  1175 
Кошмар или сън бе това Глава III
“Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.”
Ричард Бах
Отново съм там, тази къща от детството ми. Стоя пред величествено ...
  884 
Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот. Няколкото магазина на мястото на едновремешните дюкяни, сменили капандурите с алумини ...
  700 
За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се пола ...
  4193  26 
Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми к ...
  619 
Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме доко ...
  919 
Началото на сънищата Глава II
„Ти виждаш нещата и питаш защо. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам защо не?”
Джордж Бърнард Шоу
Величествена градина, бели рози, черни листа, мрак, къде съм?! Оглеждам се, а навсякъде има само още от тези невероятни цветя. Ухае тежко и миризмата изпълва ...
  1034 
Ледена висулка
в ледена душа,
топла милувка
в нечия съдба...
Видин е много красив град, хората са чистосърдечни, работливи и добри. Гордеем се с нашата градска градина до река Дунав, плажа и крепостта Баба Вида, катедралния храм Свети Димитър, който е втори по големина в България след Александър Нев ...
  1133 
Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...
  698 
Предложения
: ??:??