40 911 резултата
Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...
1530
1
Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...
763
Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...
493
Глава осемнадесета
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...
“Шумкарите започнаха да обикалят индустриалните предприятия. Един ден дойде и нашият ред. Трима от тях, въоръжени влязоха във фабриката и казаха да се съберат всички работници. В тютюневите предприятия, в тези години, 95% от работниците бяха жени. При нас работеха само петима мъже ...
1013
1
Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...
1336
11
Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...
932
2
Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...
1047
1
6
Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...
1183
1
7
Тук съм, но никой не ме вижда. Сякаш всички гледат през мен. Сякаш съм прозрачна.
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...
Искам да застана под светлините на прожекторите и да Ви покажа какво мога, но винаги щом ми се отдаде такава възможност се чувствам толкова уплашена, че забравям всичко, което е трябвало да Ви кажа и покажа.
Невидима с ...
903
/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
1161
8
Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...
Вятърът разсече ко ...
Вятърът разсече ко ...
736
Днес съм замръзнала сълза, студен силует. Ще гледам празно в миналото. За да те преодолея, да ми мине по детски хиляда глупости ще свърша, две сърца ще разбия, и ще забравя... уж ( надявам се) . Със сърцето си ще споря и разума ще преборя. Днес усещам тежко е, не искам, нередно е. С теб- свърши, ще ...
664
НОВО СУЕВЕРИЕ
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя ...
638
1
1
Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...
1406
1
Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...
837
Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...
1975
8
Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...
Вятърът разсече ко ...
Вятърът разсече ко ...
855
1
- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
548
Дописки
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.
876
2
Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...
1378
1
3
ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...
1065
6
Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...
1317
Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
998
1
Противопиърсингово
Украшение е това, което можеш да сложиш и да свалиш без да оставя следа!
Д.Т.
Украшение е това, което можеш да сложиш и да свалиш без да оставя следа!
Д.Т.
688
/зимна приказка за любовта/
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
Падаха снежинки – откъсваха се от мъгливо белите облаци и бавно се понасяха надолу. Събираха се на рояци, на ята или една по една летяха към очакващата ги белота.
Като мигове от време са – Ехо ги ловеше с поглед. Като секундите от които е съшита всяка минута, като бодовет ...
993
1
1
Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
1041
3
Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...
838
6
Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...
597
Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...
1010
2
-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...
663
2
***
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей ...
3
Усмивката на този човек в никакъв случай не означаваше „бързо оздравяване” или нещо подобно. Косата му бе дълга, под раменете. Кърваво-червена, до колкото помня. Когато попитах Океания, тя каза, че освен Коракс не съм имала посетители. Странно. Към обед Коракс дойде. Донесе ми цветя.
- Здравей ...
610
„Приятелю, ще ми липсваш. Аз не си отивам, не те изоставям… нищо че така изглежда.
Не забравяй колко сме се смели. Не забравяй и колко сме плакали. Не забравяй нашите скандали, защото и те са голяма част от обърканата ни връзка.
Аз няма да съм толкова далече. Винаги ще съм някъде край тебе, наблизо. ...
Не забравяй колко сме се смели. Не забравяй и колко сме плакали. Не забравяй нашите скандали, защото и те са голяма част от обърканата ни връзка.
Аз няма да съм толкова далече. Винаги ще съм някъде край тебе, наблизо. ...
1124
1
Днес ходих „на доктор“. Успешно ми отряза ушите и езика. Сега вече нито чувам, нито мога да говоря. Ех, животът стана толкова прекрасен! Не ми ли вярвате? Е, нека ви обясня тогава защо съм толкова щастлив:
1) Не ми се налага да слушам чалга. Нито в автобуса, нито в таксито, нито в маршрутката. Нито ...
1) Не ми се налага да слушам чалга. Нито в автобуса, нито в таксито, нито в маршрутката. Нито ...
944
Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...
994
12
ХИМИКЪТ
Силно изразеният му косопад в областта на върха на главата го правеше да изглежда като средновекомен мисионер. Само му липсваше традиционната за тези люде кръгла шапчица, която да прикрива или да създава плешивината. Като добавим към това гърбавия нос и подпухналото лице с огромни черни сенк ...
Силно изразеният му косопад в областта на върха на главата го правеше да изглежда като средновекомен мисионер. Само му липсваше традиционната за тези люде кръгла шапчица, която да прикрива или да създава плешивината. Като добавим към това гърбавия нос и подпухналото лице с огромни черни сенк ...
689
1
2
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
1127
23
Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...
838
Някой почука на вратата. Помня го, но се е променил. Очите... Тези зелени очи! Когато бяхме по-малки един поглед бе достатъчен за да разберем, че нещо не е наред.
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...
- Влизай. - огледах се за някой, който случайно може да ни е видял. Чисто е. Затръшнах вратата, което сега не ми се струва толкова добра ...
633
Писателят Ахил Ахилесов, добре познат на ценителите на словото, получи неочаквано предложение. Изненадата дойде от политическа централа, с която той не искаше да има нищо общо. Не че към останалите хранеше по-различни чувства. Политиката за него бе квинтесенция на злото и подобаващо го отвращаваше. ...
1219
14
Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.
629
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
