40 818 резултата
Елизабет бе заспала в обятията на Сам. Дъхът й леко гъделичкаше врата му, където се бе сгушила, а той галеше нежно рамото й. Отново бе оставил част от същността му да покрие лицето му, за да може да чува всеки удар на сърцето й. Макар с минаването на часовете раните и синините й да изчезваха и цветъ ...
521
Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
326
2
Хората са числа.Измислих моя собствена квалификационна система за типология на личността. Да доведеш читателя до произхода на възникването му е напълно излишно занимание. Мога само да кажа, че 100% от неговата надеждност се основава единствено на интуицията на автора и собствения му ентусиазъм. Осно ...
2149
6
14
/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
341
Какво ли не губим през живота си?! Приятелства, любови, илюзии, контакти от различно естество и характер; честта и достойнството си, уважението на хората, смелостта и волята си; себеуважението си, знания и умения, които не сме упражнявали дълго време, качества на характера си, последният да затвори ...
944
1
3
Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
571
3
6
Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
509
1
2
Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
371
4
15
Апетитно се разнасяше аромат на кафе. Всички прозорци бяха широко отворени и все още хладният полъх на течението нежно галеше Симо по голотиите.
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...
- Ама ти още ли си тук? Необлечена, негримирана, няма ли да закъснееш за кафето с приятелките?
- Няма да ходя на кафе - троснато му отвърна Роси и с чаша к ...
625
5
42
– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
396
Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...
651
3
Липсват ми шестте чифта малки червени бански и този един розов, подредени в кръг във водата. Липсва ми как всяка вечер ходихме по батутите и никога не ни омръзваше да се състезаваме кой ще стигне първи до гумената гъба. Липсва ми онази 2016г. когато бяхме на 10 и никое от момчетата, с които излизах ...
433
1
1
Опашката пред баничарницата. Кучето по навик обмирисва краката на хората наоколо. Стига до един полицай – американски тип. С шкембе, висящо над колана.
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...
Той го поглежда:
- Само да не вдигне крак…
Светкавично казвам – без да се замислям:
- А, още няма политическо отношение към властта… ...
345
5
3
Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
951
Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
485
Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...
678
3
10
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
963
13
26
Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...
655
2
7
Моят градски и приятел Кембъла казваше: „Българското хора е национално явление, израз на народопсихологията. Играе се в кръг, с лице към центъра. Гледа се тоя отсреща и никога назад, към тия отвън. А отвън са хищниците – башибозуци, заптиета, обикновени айдуци. Българинът не смее да ги погледне в оч ...
274
2
2
Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше ...
829
3
4
Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мош ...
505
Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
708
Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
709
1
3
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
456
5
- Скъпи, ти изпитваш ли към мен някакво чувство?
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...
- Да…
- Тогава защо не ми предлагаш брак?
- Брак заради едното чувство за хумор???
хххх ...
345
3
8
Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...
538
1
2
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
608
6
23
Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
342
И вървя си аз накрая. Някак си безцелно като безжизнен труп.
И питат ме кое е това, което те изцежда? Защо изглеждаш все безнадеждна, сякаш животът ти току изгубил смисъл е.
А аз стоя бузмълвна. Чувствам глупостта си. Не зная как да отговоря. Защо ли и сама не мога аз в мислите си да си обясня, пък ...
И питат ме кое е това, което те изцежда? Защо изглеждаш все безнадеждна, сякаш животът ти току изгубил смисъл е.
А аз стоя бузмълвна. Чувствам глупостта си. Не зная как да отговоря. Защо ли и сама не мога аз в мислите си да си обясня, пък ...
860
Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
602
2
5
Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
474
Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
383
6
11
В съда в Ню Йорк най-после постъпил иск от Политехническия институт Ренселер срещу фирмата, изпратила им като нощен портиер човек, унищожил с едно движение над двадесетгодишен труд.
Работникът бил с много широка квалификация – портиер, охранник, чистач. Със съответното образование – доста отдалечено ...
Работникът бил с много широка квалификация – портиер, охранник, чистач. Със съответното образование – доста отдалечено ...
441
3
4
… И извади Господ реброто на Адам и направи друг Адам…
Още са в Рая, щото за тях познание няма… И ни Каин и Авел, ни братята и сестрите им се появиха, ни човечеството…
И си живее планетата спокойно и щастливо, само от време на време двамата Адамовци слизат на нея и си провеждат прайд от скука. Ама д ...
Още са в Рая, щото за тях познание няма… И ни Каин и Авел, ни братята и сестрите им се появиха, ни човечеството…
И си живее планетата спокойно и щастливо, само от време на време двамата Адамовци слизат на нея и си провеждат прайд от скука. Ама д ...
277
1
3
– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
466
Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...
336
3
12
Гари Каспаров - арменският евреин от Баку /Азербайджан/, дълго време се радваше на небивала популярност. Наричаха го дете-чудо, дете на промяната и пр. Обявиха го за гений в шаха. Но истината за неговата "гениалност" се крие в дългата перестроечна ръка на Гейдар Алиев и високопоставени партийни велм ...
805
7
6
Самота, толкова тягостна и тежка
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам! ...
как да те избегна?
Да стоиш далеч
от мен и никога повече
да не те усещам! ...
548
38
Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...
Оставаха броени дни д ...
463
1. Върви наточена мадама, ама крак, като топола, коса, като златен дъжд, лице, като еротична мечта, дупе, като детско барабанче и гърди, като двоен образ на айсберга, потопил "Титаник". Върви към офиса на многонационалната фирма, където е кандидатствала за секретарка. Върви и си мисли, че сутринта п ...
477
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
