40 818 резултата
Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
  431 
Зетят ще кара тъста до поликлиниката. Оня се качка и казва: „Бе, да ме караш направо на гробищата…“
Зетят наум: „Ти не ми давай идеи, че току ги харесам…
хххх
Тъщата звъни в два часа посреднощ: „Пепо, спиш ли?“ – „Вече не…“ – „Имате ли ток?“ – „По туй време защо ми е?“ – „Исках да видя дали има няко ...
  504 
Джейн отключи ''Виктория'', смело тръгна към командната, последвах я. Сложихме слушалки, микрофони
- Ще се обличаме в движение Пит - прозвуча в ухото ми
- Да Джейн
Двигателят на яхтата вече работеше
- Пит, да приберем трапа,... отвържи въжетата от кея ...
  456 
Ордата се появи горе на хълма привечер. Тъкмо селяните се бяха прибрали от полето, жените приготвяха вечерята и храната за другия ден, мъжете сечаха дърва, прекопаваха лехите в двора, разчистваха боклуци, а децата хранеха стоката, когато екнаха тъпани и зурни.
- Идааат… - развикаха се жените и се хв ...
  333 
И двамата бяхме прекрачили късната есен на живота. Събра ни съдбата. Беше есен и кленовете бяха обагрени с кървавите си листа. Идваше зима и ние търсехме топлина. Намерихме я в кафето на площада, на чашка чай и кроасан. Топлина имаше и в очите ни, до вчера непознати. Шофирах загледан в пътя. Около н ...
  439  10 
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в ...
  505 
Вървя по дългия път и хиляди хоризонти в мен се разминават. Вървя без сюжет. Без граници. И съхранявам в дланите историята. Вървя без да знам накъде. Без път. Без посока. Вървя, просто защото мога да го правя добре. Вървя, за да знам, че мога.
Вървя до теб...
Разхождам се из пукнатините. Извивките н ...
  1066 
Глава 6
Митра беше настанена в стаята на Янко, тя продължаваше да спи непробудно, цялата нощ. Двамата братя Вокил бдяха над нея на смени цяла нощ като майки орлици.
Йовко и Мартоломей бяха заели стаята на Койчо и до сутринта не си показаха носовете. Денят и за тях беше тежък. И те се възползваха от ...
  420 
КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...
  854 
Всяко нещо си има ден, в който хората му обръщат внимание. Радват му се. Почитат го. Мислят за него. И после забравят за това. Така е и при билките. През друго време ги вземат за непотребни треви, а днес се счита, че имат най-голямата си сила. Колко хора са излекувани от тези треви и растения! На ко ...
  504 
Елизабет се ослушваше за всеки шум. На пръв поглед нощта бе тиха, но впрегнала подсиленият си от същността на Сам слух, бързо й стана ясно, че греши. Трябваше й доста време да пресее всички звуци. Бе й необходимо дори повече, за да разбере как да игнорира онези, които не й трябваха. Мяукането на кот ...
  431 
Душата ми като стара рана
кърви, боли и не отминава
от стари огорчения и лъжи
заседнала в безвремието.
Остарявам, побелявам, но ...
  326 
Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава въ ...
  352 
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава осма
С настъпването на есента, дните бяха станали много къси и и температурите спаднаха чувствително. Явно канадската зима вече чукаше на вратите. Вярно, имаше “индиянското” лято, но не винаги то си оправдаваше името. Така беше и тази година. Есента се оказа съвсем кратка и з ...
  338 
Гневът се завърна с пълна сила в мига, в който краката на Сам докоснаха земята. Знаеше, че е въпрос на време. Вещицата никога нямаше да го остави на мира за дълго, особено сега, когато подозираше, че той има нещо в живота си освен нея. Трябваше да предположи, че ще го извика вечер, когато според нея ...
  471 
Болно е, когато съзнаваш, че петнайсет години от живота ти отиват в канавката пред сградата на парламента. Цялата общонационалта мръсотия се излива там чрез гласовете на народа. Затова жълтите павета са вечно криви - защото милионите за тяхното поправяне се вливат вътре в сградата, а не извън нея, к ...
  464 
Оставях я да работи през деня на спокойствие, тя сравняваше данни, пишеше или преглеждаше фотоси и клипове от пътешествието ни.
- Знаеш ли, случката с белите акул съм я изтрила и никъде не ги споменавам. Знае ли се, ще попаднат на някои '' екозащитници'' и може да имаме неприятности.
Кимнах с глава ...
  466 
Село Змейково
Глава 5
Магиите винаги са били част от живота на канството. Магии за късмет, магии за берекет, магии за любов, магии за всичко. Но малцина са тези, които могат да ги практикуват и те умело крият заклинанията и тайните си. Предават се на своите наследници. Такава беше Митра, макар баба ...
  510 
Зеленски заявил : „Контранастъплението не е като холивудски филм“…
Бе, вярно… Ама дали разбра, че реалното управление на държава не е като да се снимаш уж президент в сериал?
Впрочем, и двата пъти друг е истинският сценарист и режисьор…
хххх
Ненапразно тоя екосексуал, дето го споменах оня ден, иска ...
  354 
Първият в света концлагер е създаден от…
Ама от Сталин, разбира се. И от руснаците. Те нищо свястно не са направили – само разни там Пушкиновци, Толстоевци, Репини, Шишкини, Мусоргски, Чайковски и други подобни, дето тревожат умовете и разбуждат съвестите. Де могат стигна нивото на западняшките заба ...
  1375 
Милан бе строител. От малък работеше по строежите. Покрай дядо си бе усвоил някои тънкости на занаята, които му помогнаха много в работата. Вече бе майстор. Годините минаваха бързо. Понякога усещаше уора. Понеже обичаше работата си, тя не му се струваше тежка. Радваше се като дете, когато види нещо ...
  412 
Измина седмица, а Елизабет нямаше нищо, с което да се похвали. Беше се върнала в склада още няколко пъти, търсейки източника на усещането, но не откри нищо. Никаква тайна врата, никаква магическа руна, никаква магия. А последният път дори вече не можеше да почувства нищо. Каквото и да се криеше зад ...
  722 
В началото беснееш, че съученичките ти те пренебрегват, отнасят се с теб, като с недоразвит и си лягат с разни оръфляци и глупаци от горните класове. Към девствените момичета отношението също не е прекрасно, те са смотанячките на века и има едно състезаване между тях, коя ще се пробие по-рано. Това ...
  715  10 
Вечерта дойде с тихи стъпки. Покри с черните си коси светът наоколо. Птичките спряха да пеят своите тъжни песни. Гората притъмня. Там някъде, скрит в сенките обикаляше вълкът- повелител на нощта, господар на тъмнината. Той вървеше бавно, промъкваше се, дебнеше жертвите си. Прилеп летеше и раздираше ...
  874 
Твоят глас е така магнетизиращ,
действащ разливащо по вените,
като кофеин стимулиращ.
Ах, твоят глас, омагьосващо
вълшебен, така далечен ...
  292 
Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите ...
  483  11 
Село Змейково
Глава 4
Под моста на селската река, в тайна пещера се криеха Брегините. Те бяха две жени, едната млада и красива, а другата възрастна и сбръчкана жена. Двете бяха майка и дъщеря. Едната винаги си мечтаеше да има дъщеря, а другата внуче. Но Упир злия дух покровител на всички духове им б ...
  604 
Духнах двете догарящи свещи.
Джейн се беше настанила в спалнята на каютата, увита като египетска мумия в чаршафа.
Последвах я. Ръката ми остана извън завивката. Почувствах плахото докосване на дланта й, обхвана моята, преплетохме пръсти. Лежахме така безмълвни и немърдащи.
Шумът на почистващата техн ...
  488 
Когото се събудя сутрин, преди да поздравя слънцето, прегръщам и целувам детето в мен и му обещавам:
– Днес ще дишаш свободно, миличко, ще се радваш на птичия хор сред простора, ще се забавляваш безгрижно цял ден. Никой нищо не иска от теб. Да, няма да те насилвам. Обещавам!
Изведнъж с настойчив тон ...
  684 
Бяха изминали три дни от победоносното излизане на Грен от пещерата. Той се бе появил през нейния вход носещ безжизненото тяло на ранения командир Кайсен, както и неговия сияен меч и шлем. Брънт и Гравин го бяха посрещнали с облекчение и широки, радостни усмивки. Птицата воин беше разказал на прияте ...
  507 
4.
- Мистър Смит, цел в живота патрицият има една – служба на обществото. На нашето общество. Служба, изразяваща се в точно изпълнение на изискванията и законите, както и стриктното им спазване…
- И тези закони идват от?
- Мистър Смит, не е важно откъде, а какви са. Кастовото деление има огромното п ...
  293 
Повече от седемдесет години бе извървял старият художник Калин Илиев. През своя път бе рисувал пейзажи и графика. Портрети. Натюрморт. Бе се отдал изцяло на рисуването. Така бе изградил свой свят. В него се чувстваше добре. Сякаш не виждаше какво се случва навън. Намираше муза във всичко, което го з ...
  347 
Сам плъзна поглед по нея, отчитайки наперената й походка. Изправени рамене, вирната инатливо брадичка, без дори намек за желание да се свие въпреки лошото му настроение. И при всяка една друга ситуация щеше да е щастлив, че Лизи е толкова уверена и му се опълчва. Това значеше, че страшникът не е усп ...
  450 
В залата беше сумрачно. Литературен клуб. Една носталгия се четеше между звуците на пианото, съпровождано от вехт гражданин, облечен в нещо като кимоно. Това вероятно е било костюм.
– Поздравления да кажа, ще е е малко! – възкликна поетесата на микрофона. Понеже беше ниска, вдигна го и той ехтеше. П ...
  686 
Глава 3
Съвета на старейшините се подвизаваше в голяма, дълга сграда в центъра на селото. За разлика от друг път тя беше необичайно празна. Имаше едва двайсетина души, а по принцип цялото село е повече от хиляда души. Всички чакаха седнали на дървените пейки да излязат старейшините. На първия ред се ...
  450 
Лола разкопча гривната и я подаде на Върховния настойник на Двора на мъдреците.
Според инструкциите на ПС (просто смърт) й беше забранено да гледа в очите този, който прие записа на живота й в гривната. Въпреки това….
Имаше поправка: "Върховният настойник на Двора на мъдреците, по собствено желание, ...
  1960 
3.
Главният юнкер мълчеше. Просто очакваше конкретния въпрос
- Та – пролите?
- Сър, по време на зачистването на мините разбрах някои неща за тях. Първо – те са елементи от средата, които не са изключително необходими. Иначе нашето ръководство нямаше да ги остави да съществуват само 30 – 40 години. В ...
  420 
Бродя по интернета. Някаква европейка разказва за живота си в Китай. Била в „среден китайски град – някъде между 12 и 15 милиона…“
Става ми криво. България не е дори половината от „среден китайски град“…
хххх
Някаква министърка. Доктор я обявяват. Поглеждам за справка. Защо я докторосват? У нашенско ...
  311 
5.
Останалото бе съвсем рутинна работа. На местопрестъплението имаше достатъчно доказателства, просто досега нямаше съвпадение...
Знаейки вече кого издирват, не беше трудно да открият лицето й на старите записи, а когато й щракнаха белезниците пръстовите отпечатъци се оказаха достатъчни за доживотна ...
  446 
Грен вървеше бавно и предпазливо, навътре в тунела на пещерата Дийпхол. Беше стиснал здраво големия си меч с две ръце пред себе си и гледаше напред по коридора осветяван само от факлите по стените. От скалния таван, на места капеше вода и се събираше в локвички на пода. Войнът мислеше за Гравин, кой ...
  510 
Предложения
: ??:??