40 818 резултата
Елизабет се прозя толкова широко, че едва не се катурна по стълбите.
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
Едва ли бе мигнала повече от три часа тази нощ. Мисълта за причината извика усмивка на лицето й. Първоначално просто се бе наслаждавала на тази новооткрита близост със Сам. Скоро след това досадната регенерация, която непрекъснато ...
669
Вероника беше вече на 30. Годините се търкаляха, животът си вървеше. Само нейното сърце стоеше още в онзи далечен ден преди десет години, когато роди и изостави първата си рожба...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
С Митко бяха голяма любов, неразделни, навсякъде заедно, той беше строител, работеше с бригада от пет човека. А Вероник ...
588
3
8
Село Змейково
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...
Глава 1
Слънцето вече беше тръгнало да залязва. Небето червенееше над главите на братята Вокил, а мрака постепенно настъпваше и покриваше балкана.
- Да се връщаме „братле”. - настоя Койчо, който беше по-големия от братята Вокил.
- Не братле, не. Още малко, този път няма да се прибера б ...
704
3
Ех, животе!!!
Да беше песен ,да те изпея,
музика, да те изсвиря или
стих, да те изрецитирам.
Но ти си необятен, всеобхващащ всепоглъщаш и всестранен. ...
Да беше песен ,да те изпея,
музика, да те изсвиря или
стих, да те изрецитирам.
Но ти си необятен, всеобхващащ всепоглъщаш и всестранен. ...
337
2.
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...
- Сядайте, юнкер – посочи стола до стената мистър Смит – Ще желаете ли питие? Разговорът ни се очертава дълъг. Може да го приемете като лекция от супервисша образователна степен…
„Юнкер“ – обръщение доста високомерно, пренебрегващо получения след четири години обучение най-висш чин в школата. Но ...
366
2
3
Жена върви в парка сама. Загадъчна усмивка. Явно се връща в миналото. Всеки спомен носи носталгията по нещо вече отминало. Рокля. Дълга. Почти опира в земята. Жена, която сякаш никога не е имала име. Цветята дори се обръщат и я гледат. Събрала красотата на цъфтежа на дървета и цветя, тя върви бавно. ...
618
3
2
Разговор на Критиците Тютюлка и Лъчезор
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си ...
– Абе, тия волинти, вритони и джулюни, не са ли малко множко за главите на бедните липсващи читатели на Мирабела, а?
– Тя вече махна първите два, останаха само джюлюните. Обаче редакцията не е приоритет…
– Кой го каза това?
– Кой, кой, който иска романът да си ...
498
1
1
Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както и силните огньовете запалени от техните врагове. ...
594
1
6
Лизи го придърпа към себе си, изведнъж нетърпелива да почувства горещата му кожа върху своята отново. Простена, когато устните му започнаха да обсипват шията й с цeлувки. Сам изръмжа и нежно я захапа, сякаш маркирайки я като своя. Елизабет зарови пръсти в косата му и наклони главата си настрани, за ...
511
Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
692
5
7
1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...
509
2
2
Съдът признал Волгин за виновен, задето нямал мнение, отговарящо на възгледите на някаква баба…
Не, не е скрита цензура…
Просто демокрация – мнението ти трябва да пасва на калъпа на всекиго. И, ако тоя всеки не го хареса – под съд…
Чак после идват аутодафетата…
хххх ...
Не, не е скрита цензура…
Просто демокрация – мнението ти трябва да пасва на калъпа на всекиго. И, ако тоя всеки не го хареса – под съд…
Чак после идват аутодафетата…
хххх ...
250
1
4
Следващите редове са посветени на 16.06.1913г., една от най-фаталните дати в съвременната българска история, предопределила до голяма степен съдбата на народ и държава за следващите вече повече от 100 години – от ориентацията към Централните сили в Първата световна война, през Оранжевата гвардия, че ...
810
4
5
Усещам погледа ти върху мен, обръщам свенливо глава и настръхвам... Сякаш хиляди малки парченца стъкло се забиват по тялото ми с привкус на съблазън и неутолима жажда за наслада... Потапям се в обсебващите шоколадови очи, които казват "неустоима си" и сякаш целият свят около нас изчезва- само аз, ти ...
426
2
3
ВРАБЕЦ МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна.
Вълнува ли се, се разплаква; когато е щастлива, не заспива.
Това, което пиша, е Надеждата, че някъде Доброто тържествува,
разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало… ...
Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна.
Вълнува ли се, се разплаква; когато е щастлива, не заспива.
Това, което пиша, е Надеждата, че някъде Доброто тържествува,
разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало… ...
523
1
4
Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...
543
4
11
Имало едно време трудолюбив, но беден селянин. По цял ден работел на полето, за да изхранва семейството си. Неочаквано жена му се разболяла тежко и починала. Скоро я последвал и възрастният му баща. Селянинът заживял с невръстното си дете. Съкрушен от мъка той си пожелал:
- Господи, животът ми е мно ...
- Господи, животът ми е мно ...
801
8
13
“Метростанция Хаджи Димитър. Крайна станция на влака. Умоляват се всички пътници да напуснат” - гласеше призивът от високоговорителите в метрото. Разбира се съществуваше и възможността да не се подчиниш, но подобен бунт нямаше да донесе кой знае какво. Като гумено топче ударило стена мотрисата щеше ...
378
И ако, аз днес съм тук,
мога ли да дам всичко от себе си,
за един по-добър ден, за една усмивка,
за една стоплена душа и топъл поглед
пълен с любов и човечност, който ...
мога ли да дам всичко от себе си,
за един по-добър ден, за една усмивка,
за една стоплена душа и топъл поглед
пълен с любов и човечност, който ...
641
1
с моя калпава редакция :)
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...
Грен и Гравин станаха бавно, всеки от своето място и се погледнаха изпитателно. После излязоха един по един от палатката, пред която стоеше Брънт, доволно усмихнат. Той им рече шеговито :
-Какво си шушкате вие двамата, като мишоци скрити вътре? Казаха ми че сте тръгнали зае ...
599
1
12
-Скъпи, тази вечер съм поканена на рожден ден в Мими от 18:00ч. Какво ще правиш докато ме няма?
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...
-Както ти обещах ще простна прането и ще направя от любимата ти салата с целина, морков и тайният ми дресинг.
-Благодаря ти! Ще се видим когато се прибера. Чаооо!
-Чао.
Цвети излиза от тях и въздиша тежко ...
889
6
По някое време все пак излязоха от банята. Елизабет се чувстваше ленива и отпусната, и то не само заради физическите упражнения в тренировъчната зала. И докато двамата със Сам се разделяха, тя не можеше да спре червенината да стопли лицето й, когато си даде сметка, че се бе къпала с мъж. И че бе пра ...
483
Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...
578
1
2
Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, кое ...
695
1
4
Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да ...
478
В нашия неголям провинциален град живеем както в останалите все още не обезлюдени селища с проблемите на държавата ни.Нали сме част от проблемите на обществото?
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...
886
3
11
Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...
709
3
5
Нощта дойде твърде бързо. В тъмнината на стаята, единствено въгленчето на цигарата ми показваше, че има някой.
- Да изиграем партия шах?
Не се учудих или стреснах. Знаех, кой е.
- Толкова отдавна те нямаше, че бих играл и на покер с теб.
- Тогава да започваме. ...
- Да изиграем партия шах?
Не се учудих или стреснах. Знаех, кой е.
- Толкова отдавна те нямаше, че бих играл и на покер с теб.
- Тогава да започваме. ...
382
2
1
Netflix пуснали сериал Queen Cleopatra /„Кралица Клеопатра“/, обявен за сокументален и посветен на Клеопатра VII Филопатор.
И още от заглавието историците усещат… Абе, поредната либерална повръщня, меко казано…
Защото – първата дума! – Клеопатра НЕ Е била кралица. А фараон.
Просто на власт в Египет ...
И още от заглавието историците усещат… Абе, поредната либерална повръщня, меко казано…
Защото – първата дума! – Клеопатра НЕ Е била кралица. А фараон.
Просто на власт в Египет ...
1914
2
7
Рамая и Елизабет имаха време да се видят на спокойствие отново чак на обяд. Както всеки друг път, Лизи взе две порции – една за себе си и една за Сам – и заедно с далширата тръгна към градината, където се бяха разбрали да го чакат по-късно. Седнаха на една от пейките под сянката на гъсто засадените ...
400
Дааа, хубаво беше навремето - имахме си добри гаджета, хубави, здрави, прави, въртяха вили и лопати, и ... Е, и ние се стараехме ... та Радой Ралин ни сумира в една епиграма:
«Няма да си вдигна панталона, докато не станем десет милиона!»
Другари, другарки ... ...
Е , поостаряхме, девойките леко се п ...
«Няма да си вдигна панталона, докато не станем десет милиона!»
Другари, другарки ... ...
Е , поостаряхме, девойките леко се п ...
590
1
16
Сага за двата бастуна
епизод 57
Селското кафене. На масата, от току - що сервираните кафета, се издига ароматна пара. Двата бастуна са седнали един срещу друг. Разговарят:
- Казвал съм ти, наборе, преди, казвам ти и сега, че един ден пенсионерите ще бъдат хора на почит и уважение с големи пенсии!
- ...
епизод 57
Селското кафене. На масата, от току - що сервираните кафета, се издига ароматна пара. Двата бастуна са седнали един срещу друг. Разговарят:
- Казвал съм ти, наборе, преди, казвам ти и сега, че един ден пенсионерите ще бъдат хора на почит и уважение с големи пенсии!
- ...
413
Налягахме на надуваемите си дюшеци. Имахме чувството, че уж спим, а сме будни, или обратното, уж сме будни а дремем.Само ''гласът'' невъзмутимо съобщаваше данните си.
Изгряващото слънце ни разбуди окончателно.
Обичайните ежедневни сутришни процедури, проверки, закуска, подреждане на подреденото, мър ...
Изгряващото слънце ни разбуди окончателно.
Обичайните ежедневни сутришни процедури, проверки, закуска, подреждане на подреденото, мър ...
482
1
9
Попадам на последната филмова версия на „Последният мохикан. Хм… За съвременната младеж става. Нали не умеят да четат, а и надали са чували за Джеймс Фенимор Купер и романите му…
Гледам, подсмихвам се и… Чувам интересна реплика: „Британският девиз е: „Светът принадлежи на Англия“…
Колко актуално…
Ня ...
Гледам, подсмихвам се и… Чувам интересна реплика: „Британският девиз е: „Светът принадлежи на Англия“…
Колко актуално…
Ня ...
299
2
5
Опалина вече беше заспала и засънувала, когато Рафаел почука на портата на Фабула Кроу, шивачката. Фабула беше ударила една мента с мляко за отскок и беше вече отскочила. Беше облечена в бяло и това наистина ѝ отиваше, освен дето малко приличаше на невеста, но това беше подходящо за нощ, в която щеш ...
576
Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...
430
Песента на лебеда
Глава седма
Някой почука настойчиво на вратата. Еди не очакваше никого, и в първият момент се стресна. Но бързо се окопити, стана от креслото и се насочи към вратата на апартамента.
Сградата беше шест етажна и на всеки етаж имаше по двадесет апартамент. Два апартамента на всеки ета ...
Глава седма
Някой почука настойчиво на вратата. Еди не очакваше никого, и в първият момент се стресна. Но бързо се окопити, стана от креслото и се насочи към вратата на апартамента.
Сградата беше шест етажна и на всеки етаж имаше по двадесет апартамент. Два апартамента на всеки ета ...
281
1
Всички религии издигат в култ - на един своеобразен религиозен Еверест, върховно божество, снабдено с подгласници. Както има множество геометрии, но има една предхождаща всички останали, наречена Абсолютна геометрия, положена върху известно количество непоклатими начала, известни като аксиоми на Абс ...
396
9
6
Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...
487
По залез слънце Рафаел излезе от водата, полугол и прекрасен, облече черния си халат, обу сандалите си, сложи на врата си келтския възел от сребро и потъна във вечерната тишина.
Запъти се в сумрака към улица „Крайбрежна,“ където с гледка към Великото тихо езеро живееше Опалина Аш, художничката. Опал ...
Запъти се в сумрака към улица „Крайбрежна,“ където с гледка към Великото тихо езеро живееше Опалина Аш, художничката. Опал ...
727
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
