3 024 резултата
763
1
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
805
2
Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
830
1
1
Край безброй планини вилнее северен вятър и всичко след себе си той разпилява. След това северен дъжд пронизва вечните скали и причинява много беди. Раздалечават се тъмните облаци. Слънцето проблясва в очите на хората. Но те тъжни са. Защо ли? Защото северният дъжд мечтите им разруши. Но слънцето ще ...
1067
4
Спомен?!
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...
Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пур ...
1654
16
Всички външни бедствия са несравними с великото бедствие вътре у нас – глупостта.
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...
----
Глупостта е убедителна, затова така често прибягваме към нея.
----
Рутината е първата стъпка, с която ни примамва глупостта, фалшивото въображение е втората. ...
1047
4
Когато те погледна, виждам всичко, което искам да ти кажа. Виждам любовта в очите ти. А ти виждаш ли същото в моите?
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...
Усмихваш се и озаряваш сърцето ми. Хващаш ръката ми. Взираш се в очите ми. Мълчи! Не е нужно да говориш, за да те чуе душата ми. Не е нужно да си перфектен, за да те обикне сърцето ми ...
852
3
Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...
1059
2
ВОЙНА И МИР
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.
Някои хора са в мир със себе си само, когато са във война с другите.
1213
5
Погледнах днес твоята снимка остаряла от преди...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
Очите ти зелени блестяха като звезди! Бяха тъй зелени, искрящи, втренчени нежно, в този миг гледаха мен. Както преди ме гледаше влюбено ти, и изписваха думите ,,Обичам те’’. В този миг се напълниха очите ми с виновните горчиви сълзи, как успях да те ...
1078
Поглеждам към земята,
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
докосвам я с ръка,
топла е и е кафява,
разпукнала е като в пролет.
Поглеждам към полята, ...
931
3
Очаквам дъжда
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
Очаквам дъжда. Въздухът е кристално чист. Вятърът донася аромата на първите капки… Листата на дърветата потреперват в очакване… Небето все още синее. Перести облачета в далечината загатват за промяната… Усещам топлината на земята… В мен жадно настръхват всички ъгълчета със забранени ми ...
1255
9
Мрачен ден навън е днес. Пак дъждец се лее, от намръщено небе! Капчиците падат една след друга безмилостно на плочките на двора... Небето нервно се разцепва от светкавици, грамотевици зловещи. Но пък въздухът е свеж, приятен влажно студен...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
Мислите ми малко навяват мрачни, може би от времето е, каз ...
923
1
Пробуждане
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...
Откога не си шептял нежни думи,
откога не си потъвал в две мили очи,
откога не си заспивал като дете до любим човек,
откога не си се любувал на изгревите, ...
1267
Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде ден ...
1395
1
Най-главното, което човек трябва да осъзнае, е откъде е дошъл и къде отива.
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...
Истината е като Гордиев възел, отвържеш ли го, ще победиш.
Когато не умееш да говориш - постарай се с думите си да се добереш до Бога на мълчанието!
Истината иска жертви, а жертвите се броят като птиците наесен.
Когато те по ...
849
1
mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...
1123
1
3
Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...
1427
3
Изгубих се в любовта ти, удавих се в сълзите ти, задуших се в ревността ти. Опитах се да разбера, да се променя... Но всяка твоя дума, всеки жест, се забиваха като кинжали в сърцето ми.
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...
Не ми вярваш. Дори сега, когато всичко свърши, ти не вярваш. Не повярва и тогава. Довери се на чужди лъжи и слухов ...
856
1
Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
755
2
Подлудяваш ме. Сякаш не съм себе си, когато съм с теб. Караш страните ми да поруменяват, а краката ми да омекват. От всеки твой поглед в стомаха ми запърхват пеперуди. Всяка твоя усмивка окрилява душата ми. Всяко твое докосване ме разтреперва. Всяка целувка ме кара да летя.
Правиш ме щастлива. Не си ...
Правиш ме щастлива. Не си ...
951
3
Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледн ...
841
1
Да се опрости живота (да се лъжем за живота) е най-великата манипулация, която си позволяваме. И, разбира се, най-непосредствената ни нужда. Резултатът от тия усилия е винаги един – откриване на истините (истината) ни.
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...
----
Да бъдеш откровен със себе си изисква (тоест невъзможно е без) една онтологи ...
1092
"- Виви, сега чуваш ли ме, като ти говоря?"
. . . . .
Онези любознателни и така тъпо непризнателни
погледи. Истински глад!!!
. . . . . ...
. . . . .
Онези любознателни и така тъпо непризнателни
погледи. Истински глад!!!
. . . . . ...
1240
2
Чаша вода...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...
Глътка въздух!
Намирам себе си,
но губя времето...
Пресъхнал кладенец... ...
1164
1
Историята на един човек с проблеми - Аз
... Началото бе отдавна, дори не помня кога точно... просто ми харесваше аромата на Зеленото... беше приятен, леко сладникав и отпускащ... започнах да се събирам често с хора, които ползваха Зелено... И след време реших да го пробвам и аз... първия път не ми х ...
... Началото бе отдавна, дори не помня кога точно... просто ми харесваше аромата на Зеленото... беше приятен, леко сладникав и отпускащ... започнах да се събирам често с хора, които ползваха Зелено... И след време реших да го пробвам и аз... първия път не ми х ...
679
Застой пред отворения прозорец.
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
Какво ли значи онзи дъжд?
Познати лица в калните локви.
Износена амбалажна хартия, творчество...
Параноята идва с кое? ...
858
1
- ... Ха-ха-ха-ха!!!
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
- Като прочетен вестник си!?
. . . . .
Онзи, духовен дом, в който бездомникът
озари светъл праг на смирението... ...
1048
3
Хората
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
Мислите в главата ми се въртяха като във виенско колело, достигащи своите върхови моменти и спадове. Нещата, които бяха ценни за мен, се брояха на пръсти, а пръстите на останалите, безболезнено закърнели във времето, отдавна вече нямаше какво да изброят.
Хората доброволно губеха себе си във в ...
969
3
Часовникът удари 12 полунощ. Аз лежах в голямото балдахиново легло, самотна, без да мога да заспя. Изведнъж прозорецът на стаята изскърца. Чух стъпки по дървения под и бледа сянка се промъкна по него... Усетих как леглото ми пое тежестта на друг човек... Странно, но не се уплаших... Този човек, него ...
1075
Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...
1120
Самотата ме е обгърнала с ръцете си нежни. И не ще да ме пусне, живея всеки ден в една самота, пустота, къде отиде всичко хубаво, приятелството, любовта... Нима ми остана вярна само болезнената самота. Толкова е тъжна и мрачна тази самота. Не я понасям тази самота... Къде отиде всичко хубаво на света?
1233
2
Дъждът навън вали. Сипе се като поточе в планината.
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
1190
1
4
Мракът в моята душа
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле ...
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле ...
1280
1
- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
1013
1
6
Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
1001
2
Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
1212
2
Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
1493
5
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
971
2
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
1104
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
