14 695 резултата
Трицветното гонче е една от най-добрите ловни породи на България. Средно на ръст, мускулесто, то е било гордост за всеки ловец. През седемдесетте години доктор Гайтанджиев, един от основоположниците на кинологията у нас, описва стандарта на породата и прави постъпки за нейната международна регистрац ...
1126
9
10
Спря пред стената и се загледа в електрическия ключ. Време беше да ляга, но някак си не му се спеше. А от съня не се оплакваше. Чудеха му се познатите – обикновено старите хора спяха малко. Пък той – поне три пъти през деня дремваше нейде по половин час, вечер след 22 часа заспиваше. Въртеше се, наи ...
377
3
–Госпожо, изморихме се.
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас ...
Сигурно бяха прави. Имах два часа един след друг при тях.Оставаше малко време до края и разговорът се прехвърли на тема кой кога ще излиза на свобода. Забравих да ви кажа, работя като учителка по български език и литература в училището в затвора. Имах час при дванадесети клас ...
453
1
Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...
467
След три години на летището останах само аз. Чернодробната цироза продаде еднопосочен билет на другия пътник към безкрайните небесни селения, меки като балдахинови възглавници, неуловими, невероятни и необятни. Татко се обърна, погледна ме право в очите, помаха ми с ръка за сбогом и си замина, остав ...
643
ПАНЦУЙ
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...
Руслан Корень художник яркий и красочный, - с далёким восточным очарованием в многоцветных рисунках; нет в его красках западающей скуки. В глазах вместил восточную прищуренность, с медленным коварством говорит, прячет скрытую хитрость. Затаённое лицо, цедит излишнее упрямство и ненужное напря ...
1698
Стоя сред навалица от хора на центъра с изключен телефон. Изгубих се тук по средата. Всички са по-бързи от мен, сякаш вървях на забавен кадър. Не спирам да се оглеждам, докато се блъскат в мен за да успея по някакъв начин да видя посоката си. Средата ме направи оцеляващ, заслепен от материални върхо ...
916
1
1
ПРОКЛЯТИЕТО НА ЦВЕТЯТА
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...
На днешния ден имаше празник, честваше 60-годишен юбилей.
Цвета стана рано, нещо неприсъщо за навиците ѝ. Както обикновено си направи прическата, облече дантелите, които ѝ бяха запазена марка и сложи накитите с бисери. Не че денят беше по-особен от другите, навиците ѝ не ѝ поз ...
484
2
Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, н ...
1065
2
АВТОПАРК
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
1039
Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. ...
1572
1
- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
697
4
Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...
751
2
5
Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...
724
1
3
Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
1077
2
Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...
824
6
Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
1614
5
23
Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...
581
5
Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...
1433
1
Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...
1375
3
7
Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...
1993
4
6
Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...
612
- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...
1614
7
2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...
1026
2
10
Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...
1382
1
Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...
878
1
3
1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...
968
3
9
Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...
552
Краят
Котката беше черна с много светли зелени очи. Стоеше на ъгъла и ме гледаше втренчено, подозрително, готова да направи скок и да избяга. Не смеех да помръдна. Имаше нещо вълшебно в това нереално същество, дошло от приказките, загадъчно и красиво. Дори тя ме разбира повече, мислех си аз с горчив ...
Котката беше черна с много светли зелени очи. Стоеше на ъгъла и ме гледаше втренчено, подозрително, готова да направи скок и да избяга. Не смеех да помръдна. Имаше нещо вълшебно в това нереално същество, дошло от приказките, загадъчно и красиво. Дори тя ме разбира повече, мислех си аз с горчив ...
1625
8
Запознахме се в един дъждовен ден в Столипиново. Бях объркал автобуса и слязох, където не трябваше. Само бях чувал че туй място е кръстено на "Пьотър Столипин" и е населено със зли същества. Но бях очарован - приличаше на кръстоска между разкрасения от американците Афганистан и китно село по поречие ...
1416
2
Тази нощ отново не успях да спя добре. Прекарах тъмните часове от денонощието в болежки, мисли за живота и децата, а силните звуци от хъркащия до мен Мирослав бяха перфектното допълнение към разстройващия съня ми коктейл. Макар и с годините да бях свикнала на тези чудни тонове, идващи от дълбините н ...
727
1
1
Камино
„По делата им ще ги познаете“, а не по лъжите и за да се оцелее в житейската джунгла човек старателно укрива своята същност...
Това е една поредица за щастието да се запознаеш с прекрасен и постоянно вълнуващ с необяснимото си нелогично поведение човек със странното име Камино. Тя по този нач ...
„По делата им ще ги познаете“, а не по лъжите и за да се оцелее в житейската джунгла човек старателно укрива своята същност...
Това е една поредица за щастието да се запознаеш с прекрасен и постоянно вълнуващ с необяснимото си нелогично поведение човек със странното име Камино. Тя по този нач ...
1505
Задачата на пръв поглед изглеждаше сложна, обаче Дора Гоцова прецени, че ще се справи. Бе мислила много по въпроса и на моменти, заради колебанията, бе напът да се откаже. Това нещо определено не бе по силите на всяка жена. Първо на първо тя тежеше едва 52 килограма, докато мръсникът бе същинска гра ...
1105
1
3
Плувам. В небето. Летя на крилат метален ковчег. Прилича на Ноевия. Тук сме само избраните от човешката раса...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Ник ...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Ник ...
906
1
1
3.
- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.
В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.
Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през п ...
- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.
В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.
Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през п ...
1222
1
13
1.
- Помниш ли съученичката ми Магдалена? – обърна се госпожа Агнеса Петринска към мъжа си Стоян.
- Помня, че няколко „птички“ бяхте все заедно, но ми се губи коя точно беше Магдалена.
- Е, беше много хубава, със сигурност я помниш. Ама то и аз си бях хубавица.
Стоян поклати многозначително глава. ...
- Помниш ли съученичката ми Магдалена? – обърна се госпожа Агнеса Петринска към мъжа си Стоян.
- Помня, че няколко „птички“ бяхте все заедно, но ми се губи коя точно беше Магдалена.
- Е, беше много хубава, със сигурност я помниш. Ама то и аз си бях хубавица.
Стоян поклати многозначително глава. ...
1173
3
10
Беше мрачен летен следобед. Стоях сгушена на дивана и превключвах програмите на телевизора. Нищо не ми хващаше окото. Силен шум от летящ ниско самолет накра погледа ми да се отмести към прозореца. Загледах се в далечните планини. Над дях бяха надвиснали страховити тъмни облаци, като че ли щяха да ги ...
770
Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...
1214
3
7
Наказателна командировка в Бъдещето
(Богато украсена художествена интерпретация на един действителен случай)
Лято е! Отишли сме компания с три коли на къща за гости в Източни Родопи. Пиенето си го носим като за на корем. Другото решихме да е на: „Търси се!” там на место! Излезе ни късметът! Спазарих ...
(Богато украсена художествена интерпретация на един действителен случай)
Лято е! Отишли сме компания с три коли на къща за гости в Източни Родопи. Пиенето си го носим като за на корем. Другото решихме да е на: „Търси се!” там на место! Излезе ни късметът! Спазарих ...
1219
2
14
Знаци има за всичко, от това за път с предимство, до много екзотични неща като примерно „бебе в колата“. Обаче аз по емпиричен път открих, че трябва да има друг знак – подобен на надписите по колите на автошколите „СПИРАМ ВНЕЗАПНО, ПАЗИ СЕ САМ“. Какъв е знакът? Трябва с големи червени букви, гарнира ...
646
3
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
