6 659 резултата
Криминални миниатури
Златарят
В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум, имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочак ...
Златарят
В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум, имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочак ...
626
Ние сме на най-красивото място. Поне за нас то е такова. Открихме си го и се молим да не бъде намерено от други. Пред нас на крачки е морето. Лежим на малка полянка, оградени от млади, свежи дръвчета, които услужливо ни галят със сенките си. Зад нас започва планината, от която от време на време поду ...
486
Час: 15:55 В стаята си...
Дата: 24. IX. 2013г. Сам...
Замислен над живота
си, както винаги....
Кой съм аз? ...
Дата: 24. IX. 2013г. Сам...
Замислен над живота
си, както винаги....
Кой съм аз? ...
1161
8
Виждам ги отдалеч! Него го познавам от километри, а щом я държи за ръка значи това е ТЯ! Хм, не е лоша! Дълга боядисана коса, що годе добро телосложение. Даа, той винаги си е падал по по-едри задници - да има какво да хване. Като се приближават виждам, че има най-ярките зелени очи, които някога съм ...
1394
7
Изповедта на едно паве.
Тук дойдох с братята и сестрите си по римско време. Градът се простираше на три тепета и го бяха нарекли Тримонциум. Преди да дойдем тук, кривите и тесни улички бяха покрити с отъпкана сивкава земя, която лятно време се превръщаше в прахуляк, а през есента и пролетта в лепкав ...
Тук дойдох с братята и сестрите си по римско време. Градът се простираше на три тепета и го бяха нарекли Тримонциум. Преди да дойдем тук, кривите и тесни улички бяха покрити с отъпкана сивкава земя, която лятно време се превръщаше в прахуляк, а през есента и пролетта в лепкав ...
1249
7
Защо не проумяваш,
че когато с мене разговаряш,
без дори да се напрягаш,
няма лесно да избягаш,
от въпроса неудобен, ...
че когато с мене разговаряш,
без дори да се напрягаш,
няма лесно да избягаш,
от въпроса неудобен, ...
429
Наскоро гледах по една телевизия предаване за музикалните соцвеличия. Гледах кумирите си от младите години, звучаха мелодиите на младостта. И ми се случи нещо, от което ежедневието ме бе лишило. Замислих се.
Замислих се и разбрах колко съм бил щастлив. Щастлив с възможността да гледам естрадни конце ...
Замислих се и разбрах колко съм бил щастлив. Щастлив с възможността да гледам естрадни конце ...
716
2
Срещаме много хора. Някои от тях ни правят по-слаби, чупливи и ни карат да се чувстваме като нищо... Сякаш сме нищо. Нараняват ни с думи и действия и когато заставаме пред огледалото, мразим онова, което виждаме. Дори и след като тези хора си заминат, болката остава и все още не харесваме отражениет ...
749
2
Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше при ...
881
1
Лятното утро ги събуди със свежи целувки. По пясъка танцуваха спомените за снощните вълшебни въздишки. Слънцето разпитваше любопитно луната за пикантности, но тя свенливо промълви, че била премрежена от щастливи бледорозови облачета. Шепа песъчинки още потръпваха при спомена за нежният натиск върху ...
635
2
Започнах всеки ден да се питам "Къде съм?". Достигнах такъв етап от живота си, в който не желая да се доверявам, да споделям, да се отдавам и да се разкривам пред някого. Вече го направих, но резултатът не беше такъв, какъвто очаквах. Какъв е тогава смисълът от всичко това? Дори когато ме опознаха, ...
1148
6
Точно сега имам нужда
от твоята прегръдка.
Да почувствам твоето присъствие.
Както обичаш да правиш,
да ме прегръщаш и целуваш, ...
от твоята прегръдка.
Да почувствам твоето присъствие.
Както обичаш да правиш,
да ме прегръщаш и целуваш, ...
818
Защо ме обичаш?
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...
Мислех си , че първият път, тогава, когато пред очите ти изгрее най-яркия образ на Любовта и краката ти омекнат и земята под тях е изтръгната от невидима сила, тогава когато времето се пречупва и в пространството виси самодоволно Тя – Любовта и така те обсебва, че дъхът ти спира и ви ...
861
1
Седя и слушам ритъма на нежната песен, онази песен, която ме изпълваше със страст, онази песен, която ми навяваше куп спомени за теб и мен.
Представи си, аз, ти и полъха на морския бриз. Пронизващият ти поглед, вцепенен в мен.
Представи си, нощта, която най-дълго си чакала, онази романтична и разчув ...
Представи си, аз, ти и полъха на морския бриз. Пронизващият ти поглед, вцепенен в мен.
Представи си, нощта, която най-дълго си чакала, онази романтична и разчув ...
485
Рецепта за приказка
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...
616
4
Нощ е. Аз и тя спринтираме през адски гъста гора, има доста храсталаци покрай едва забележимата тясна пътека. Гонят ни освирепели вълци... има пълнолуние и силуетите ни се открояват в полумрака... държа я за ръка и я водя, а тя ме следва... чува се засиленият ни, ускорен дъх, изморени сме, аз съм ср ...
1226
1
Елой, елой... Саваоте, Саваоте!...
Татко мой!...
Ти ме изгони навън...
Дълго обикалям из нивите ти...
Зорко оглеждам житото ти... ...
Татко мой!...
Ти ме изгони навън...
Дълго обикалям из нивите ти...
Зорко оглеждам житото ти... ...
839
Луната премигна в светофара
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...
и мигът запърха в Желанието,
стъпило на границата между не и да,
между разрешено и забранено,
между зелено и червено, ...
628
3
Дали беше цветът на очите ти, в които мога да се взирам безкрайно. Или беше цветът на косата ти, който е като пламъка, горящ в погледа ти. А може би беше гласът ти, който кара всяка част от мен да потъва в безкрайността щом го чуя. Така и не разбрах кое ме плени така силно и безвъзвратно, но знам, ч ...
805
Приятел - близък познат, с когото се поддържат дружески взаимоотношения (тълковен речник).
...
Седя сама в стаята си. Тихо е, тъмно е, спокойно е. Пия бира и си мисля за живота, за бъдещето, за миналото, за настоящето, какво се случи днес, вчера, изминалата толкова бързо една година. Мисля си, колко ...
...
Седя сама в стаята си. Тихо е, тъмно е, спокойно е. Пия бира и си мисля за живота, за бъдещето, за миналото, за настоящето, какво се случи днес, вчера, изминалата толкова бързо една година. Мисля си, колко ...
792
Знаех, че ще дойде. Никога не съм я чакал с нетърпение, даже тайничко съм се надявал, че никога няма да се срещнем лично. Бях слушал доста за нея. Някой я описваха като красива, достойна, носеща свобода и като неизбежен предвестник на едно по-добро време и място. Според други тя беше грозна, студена ...
782
3
Джони ми се обади. Да ми каже официално, че Мара нямало да отиде. Та да потвърди поканата си, де, и да ме пита дали да ми купува репички. Много обичам кръгчета от репички, отгоре със сиренце. Всяка година до сега съм ходил на рождения му ден. "Националния празник на Джони" - така го нарича той. Отка ...
542
1
Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...
849
1
"Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И дале ...
828
4
Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правил ...
766
Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не з ...
909
2
Никога не поставяй под въпрос колко много се отличавам. Ще кажеш, че преувеличавам, ще ме обвиниш, че лъжа. Мислиш, че е красиво да си различен, може би дори забавно. Чети, разбери що за проклятие възхваляваш.
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...
Всеки път, щом се опитах да дам воля да чувствата си, да махна проклетата маска, умирах. Р ...
819
3
Обичай ме. Обичай ме и не питай. Нищо. Никога.
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...
Не питай, защото въпросите убиват любовта.
Убива я и съмнението и многоточията в разговорите.
Думите прогарят дупки в душите ни.
Често пъти изпепеляват надеждите ни. ...
628
1
1
Чудя се дали болезненото чувство от липсата на някои любими хора, изразено в „липсваш ми“, не се дължи на нещо много цинично и прозаично... Страха да не ги забравя:) Не изпитвам никакво задоволство или удоволствие от забравянето на хубавите неща. Всъщност бих желала да ми се напомнят по-често – неща ...
1282
5
Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...
715
Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...
671
3
Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...
583
1
Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш ...
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш ...
695
Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...
852
Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естр ...
1257
16
Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...
745
1
Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...
939
2
Обещах си. Спирам да повтарям една и съща грешка, която ме убива малко по малко. Ще заровя всички неизказани думи и чувства под тежестта на егоизма и омразата. Колкото повече копая обаче, толкова повече затъвам в една пропаст, от която измъкване няма. Несъзнателно повтарям грешката си, връщам се бав ...
990
1
Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...
613
1
- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...
1866
29
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
