Аз съм органи и плът.
Аз съм щастие и скръб.
Провеждам ти електричество.
Имам лице, ама рядко виждам го.
Две сълзи в стъкленица
Една усмивка-отлитаща,
временна, пролетна птица.
Имам ток, нямам жица.
Широк небосвод със звезди.
Широк небосвод със слънчеви лъчи.
Под него тичаме аз и ти,
преди всичко да се счупи.
Дъхът ми секва, речта ми заеква,
умът ми...в умът ти отеква.
И това .. честно казано ми харесва,
знаеш, за смъртта да мисля.
Тя е една и те поглъща
в цялата ти чистота.
От мен може да избягаш, но от нея ..
Оставям своята мисъл недовършена,
защото при нас така протича разговора.
Нищета, пълнота, няма я вече тази душа.
Не мисли за мен, мисли за дъжда.
Мисли си за листата, и за пролетта.
Мисли си за смъртта, самотата,
срамотата, страстта и старостта.
Бягай мили мой..но сянката ти
на едно и също място си стои .
Топлината ти снега ми няма да стопи.
И да бягаш накрая пак си себе си.
От това се боеше, нали ?
Аз съм органи и плът
ти също
аз съм щастие и скръб
ти също.
На нас ни е присъщо да бягаме,
и да се срещаме, без да се чакаме.
Където смъртта надделява,
как ще избягаш тогава ?
Със сълзи фокусираш ми плътта
и с усмивка виждаш ме от теб да бягам - към Ада.
© Без Име Всички права запазени