danteshell (Георги Бушев)
13 15
5.06.2008 г., 20:39 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1333 0 4

Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...


Усещащ ли всяко недокоснато желание,
всеки искащ поглед? Чувстваш ли невидимата
и ръка върху твоята? И как е? Пак самотно...


Желаеш ли, приятелю единствен, да си с нея?
Сигурен съм, да, но ако ти кажа, че нейното и
твоето щастие се различават! Ще ме проклинаш
ли отново? Ще ме намразиш ли отново?
Защото тези, вашите пътеки, ще се разделят.


И от мъка, спомен, без мечти пак ще си там,
където срещнах те отдавна, в онази коварна
и студена яма... Повяхнал без криле, докоснал
се някога до рая, но сам избягал си от там...


Един-единствен ще останеш ти, ангел със счупени криле. 

© Георги Бушев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно, но красиво!
  • Защо лирическият герой сам е избягал от рая? Любопитно е...
    И още, обвиняваш ли го за избора му или може би всичко е зависело от "нейния" глас, ако мога така да се изразя?
  • почети повечко - от много полза ще ти е.
Предложения
: ??:??