26.09.2012

26.09.2012 г., 10:34 ч.

Поезия » Философска

970 0 5

Тези четки ми пречат -

не става достатъчно пъстро.

Вземам боите с ръце

и рисувам, използвайки пръсти

Създавам хаос, а в хаоса свят,

дисектиран на малки частици

в сложен пъзел от цветни петна,

с ярки точки и тъмни чертици

Нереално изглежда света -

не спазвам природни закони.

Нахално, в своеволна свобода

рисувам както ми дойде.

Смесвам, мажа, наслагвам боя -

небето земя е, земята – вода,

огънят лед е, морето гори.

В пустинята - влага, от усмивка боли.

И всичко накъсвам, пререждам, нарязвам

в парчета несвързани, в сложна игра,

в гонитба за цялост и простичко щастие

да бъдат приобщени към света.

Но моят хаос властва и платното грее

в небивал цвят с красив нюанс.

Неповторимо е, но и непосилно бреме

да оцелееш в моя свят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.