№ 27

19.11.2017 г., 17:17 ч.

Поезия » Друга

481 1 2

Твърде рано е… няма даже седем.

Твърде късно е… да се променям

За теб или като част от клуб № 27

Меня се неусетно в личицето,

Може би в косата,

Но не заради теб, не заради средата.

Ще се променям още дълго, може би

Да скрия теб, да скрия самотата.

И на автора му омръзва да го питат защо сменя цвета на косата си и кой е истинският? Ами няма истински, никой няма да има привилегията да го види! ;)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JoyDimitrova (Радост Димитрова)

2018-01-28T14:50:59+02:00

Благодаря И аз се сещам често за него и за един обикновен човек, който си отиде на 27 Защо все на 27?
rocker (Велин)

2017-11-28T20:07:37+02:00

Радост, силен стих! Не се променяй. Забрави за клуб 27, там е моят любимец Кърт Кобейн... Точно около датата, на която си публикувала този стих, свирих една негова песен - Jesus, don't want me for a sunbeam...