Непреклоним е българският дух

и нестихваща е българската воля!

Планината още пее свойта песен,

а земята с кръв пропита е по зла неволя.

Падналите в боя опълченци своя героизъм завещаха,

а към тях народът почитта си обещаха.

Сабята, желязна плът пронизва,

героят от куршум угасва, на въже провисва,

ала мъртъв не остава, и въпреки че повален е,

споменът живее, а идеалът несломен е!

Сражението към своя край е,

върхът във тишина заглъхва

и последен вопъл, въздухът студен прокъсва

и не, не е погребан хъсът,

просто българският дух възкръсва!