дю (Мира)
78 202
12.03.2021 г., 19:04 ч.

*** 

  Поезия » Философска
618 4 8

Вървях по плажа.
Лодка приближи
и стар лодкар
небрежно рече:

 

- Къде отиваш? 
Искаш ли, кажи,
да те откарам зад вълните
и отведа далече?
На остров със мечти,
които избуяват
от силните води...

 

Погледнах го през рамо,
в очите му, нарочно 
 и му отвърнах само
 "оттам се връщам, точно..."

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дежа визите
  • Мир, допада ми твоята лаконична, но наситена с асоциативна енергия поетична дарба!
    Поздравления!
  • Погледнато житейски, отговорът ти то раз е прав! А в Черно(то) море един единствен остров има и никак той не е отвъд вълните. Пък и стар лодкар- вълни, мечти-дали ще издържи! Философски! Харесах
  • Интересен стих! Хареса ми!
  • Супер е!
  • Много ми хареса!
  • Жена наситена с вълни,
    цялата е слънце от лъчи,
    лодкарят бил е късоглед,
    а не момък ловък и напет! Различна поезия ! Интелект и чар, явно Ви е Божи дар!
  • Интересно
Предложения
: ??:??