25.12.2016 г., 21:28 ч.

*** 

  Поезия » Свободен стих, Друга
809 0 1

Падах много. 

И ставах. 

В нощите попивах сълзите. 

А денем усмихвах се гордо. 

И ме хулеха и тъпкаха... 

И ножове хвърляха след мен. 

А аз изправях се отново и отново... 

Непозната и ничия... 

Животът ме научи на какво ли не. 

Но така и не се научих да коленича... 

© Миглена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важно е да се изправяш, и да продължаваш. Горе главата!
Предложения
: ??:??