И са голи стрелките
на смутеното време.
То не дава. Не пита.
Идва само да вземе
преболелите страсти,
цветовете вечерни.
То е тихо причастие.
Безпощадният мерник
на съдбата ни сляпа,
дето все ни препъва.
Времето...То е хляба.
на живота недъгав. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация