seni_fate (Аксиния Дамянова)
4 12
3.12.2007 г., 15:15 ч.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * 

  Поезия » Философска
1121 0 7

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

 

 

Иконите спят

и ти пак си сама,

пак си сама

и вдигаш тъжно глава.

Проклинаш ги тез мръсни души.

О, Господи, как си личи,

че ти пак си сама.

Иконите спят

и сама тръгваш на път.

И твоята борба

те тласка пак към смъртта.

Иконите спят,

а животът върви

и в сърцето пак кол ти заби.

А ти кървиш, кървиш и мечтаеш

за оназ светлина във

горния свят.

Иконите спят

и от очите им сълзи текат.

Влачиш крака, пребита и суха,

жар те гори от таз тежка милувка.

Викаш, крещиш и проклинаш,

плачеш, ридаеш и молиш.

Иконите спят

и тихо шептят

за твоята слабост и твоята сила,

за това, че пак си простила

на тези предатели.

Тихо умираш

и тихо се раждаш

в своята болка и в своята радост.

Мълчиш и търпиш.

И се молиш.

А Иконите спят

и от очите им сълзи текат.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Иконите спят

и очите им сухи стоят.

 

 

                                           А. Дамянова 

© Аксиния Дамянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??